Крачеше с тежки стъпки по тротоара, а марковите му обувки „Ферагамо“ с яростно стържене газеха солта и пясъка, посипани по тесните циментови пътеки между преспите мръсен сняг. Откъм другите барове по „Трейд стрийт“ долиташе приглушена музика, макар че наближаваше време да затварят.
Когато стигна до „Макграйдърс“, Бъч вдигна яката на палтото си и ускори крачка. Избягваше блус заведението, защото в него се събираха момчетата от управлението, а той не искаше да го видят. За бившите си колеги от полицията Бъч се беше изпарил и той предпочиташе нещата да си останат така.
От следващото заведение, „Скриймърс“, се носеше хардкор рап, от който цялата сграда се беше превърнала в нещо като гигантски усилвател. Когато подмина входа на клуба, Бъч спря и се загледа в уличката зад него.
Тук беше започнало всичко. Миналият юли беше дошъл да разследва взривяването на някаква кола точно на това място и така бе започнало шантавото му пътуване в света на вампирите. Едно БМВ, пръснато на парчета от поставената в него бомба. Един изпепелен мъж. Никакви веществени доказателства, с изключение на две метателни звезди. Покушението беше професионално изпипано, от онези, които служеха като послание. Не след дълго бяха започнали да се появяват трупове на проститутки. С прерязани гърла. И невиждано високо съдържание на хероин в кръвта. Както и още метателни звезди, захвърлени наоколо.
Бъч и неговият партньор Хосе де ла Крус предположиха, че взривената кола е резултат от война за територия между сводници, а убитите жени — отмъщение за поставената бомба, но много скоро Бъч беше научил истинската история. Дариъс, член на Братството на черния кинжал, беше загинал от ръката на враговете на своята раса, лесърите. А убийството на проститутките беше част от стратегията, с която лесърите залавяха цивилни вампири, за да изкопчат от тях информация.
Тогава за нищо на света не би допуснал, че вампирите наистина съществуват. Още по-малко — че карат беемвета, струващи по деветдесет хиляди долара. Нито пък че имат толкова опитни врагове.
Бъч пристъпи в уличката и отиде до мястото, където скъпата кола беше хвръкнала във въздуха. Върху стената на близката сграда все още се виждаше черно петно от сажди. Той протегна ръка и докосна студените тухли.
Ето къде бе започнало всичко.
Мощен повей на вятъра повдигна кашмиреното му палто и стигна до скъпия костюм под него. Бъч свали ръка и погледна дрехите си. Палтото му беше „Мисони“ и струваше около пет хилядарки. Костюмът под него беше от линията „Блек Лейбъл“ на „Ралф Лорен“ — още три хилядарки. В сравнение с тях обувките направо бледнееха със своите жалки седемстотин долара. Копчетата за ръкавели „Картие“ струваха петцифрена сума, часовникът беше „Патек Филип“. Двайсет и пет хилядарки.
Двата четиридесеткалиброви пистолета „Глок“, които носеше под мишниците си, струваха по две хиляди всеки.
Което означаваше, че по себе си има… мили боже — близо четиридесет и четири хиляди долара. И това беше само върхът на айсберга. В имението, където живееше, имаше цели два гардероба, претъпкани с лъскави дрехи… които не беше платил от собствения си джоб. Те всички бяха купени с парите на Братството.
По дяволите… носеше дрехи, които не бяха негови. Живееше в къща, ядеше храна и гледаше плазмен телевизор, без нито едно от тези неща да му принадлежи. Пиеше уиски, за което не плащаше. Караше страхотна кола, която не притежаваше. И какво вършеше в замяна? Почти нищо. Всеки път, когато влезеха в сражение, братята го държаха настрани…
От другия край на уличката се разнесе шум от стъпки, които бързо приближаваха. Стъпки на повече от един чифт крака.
Бъч отстъпи в сенките и разкопча палтото и сакото си, за да може бързо да извади пистолетите, ако се наложи. Нямаше намерение да се бърка в чуждите работи, но не би стоял да гледа безучастно как пребиват някой невинен човек.
Май ченгето у него все още бе живо.
Тъй като улицата имаше само един изход, бегачите, които препускаха насам, със сигурност щяха да минат покрай него. Надявайки се да избегне ненужно кръвопролитие, Бъч се долепи до един контейнер за боклук и зачака да види какво ще се случи.
Много скоро покрай него профуча млад мъж. По лицето му беше изписан ужас, цялото му тяло трепереше от страх. Миг по-късно… я виж ти! Двамата главорези, които го следваха по петите, имаха съвсем светли коси и бяха грамадни като къщи. Освен това миришеха на бебешка пудра.