Мили боже, какво ли щеше да се случи с нея, ако Бет и Рот не я бяха приели под покрива си? Или ако Ривендж го нямаше?
Тя спокойно можеше да умре.
След урока Джон пръв стигна в съблекалнята на тренировъчния център на имението и бързо си нахлузи бандажа и екипа, нетърпелив да започне упражненията.
— Закъде си се разбързал, Джон? А, чакай, забравих, че най-голямото удоволствие за теб е някой да ти срита задника.
Джон погледна през рамо. Застанал пред едно от шкафчетата, Леш тъкмо разкопчаваше скъпата си копринена риза. Гръдният му кош не беше по-голям от този на Джон, ръцете му бяха също толкова слаби, но очите му пламтяха, сякаш беше едър като бик.
Джон дръзко отвърна на погледа му, а в тялото му лумна пожар. Господи, направо умираше от желание Леш да си отвори устата и да каже още нещо. Само още една дума.
— Пак ли смяташ да припаднеш, Джон? Като същински педал, какъвто си.
Бинго!
Джон се хвърли към Леш, но Блейлок го улови и го задържа, опитвайки се да предотврати сбиването. Никой обаче не спря Леш и той заби такова кроше в лицето на Джон, че Блейлок не можа да го удържи и Джон се блъсна в металните шкафчета толкова силно, че те издрънчаха.
Замаян, останал без дъх, Джон замахна напосоки.
Блейлок отново го улови.
— Боже, Леш…
— Какво? Той ми се нахвърли.
— Ти си го просеше.
Леш присви очи.
— Какво каза?
— Не е нужно да се държиш като задник.
Леш размаха заплашително пръст, при което марковият му часовник заблещука на светлината на лампите.
— Внимавай, Блей. Да застанеш на негова страна, не е най-блестящата идея.
И като пусна панталоните си на пода, Леш поклати глава и добави:
— Това ми подейства страхотно. На теб хареса ли ти, Джони?
Джон пропусна заяждането покрай ушите си и се освободи от хватката на Блей. Усети как лицето му тупти с всеки удар на сърцето му и колкото и да беше нелепо, си представи мигач на кола.
Господи… колко ли сериозни бяха пораженията? Залитайки, той отиде до редицата умивалници и се погледна в дългото огледало над тях. Страхотно! Направо страхотно! Брадичката и устната му бяха започнали да се подуват.
Блейлок се приближи зад него и му подаде бутилка студена вода.
— Сложи си това.
Джон пое ледената бутилка и я допря до лицето си. После затвори очи, за да не му се налага да вижда нито себе си, нито червенокосия младеж зад гърба си.
— Искаш ли да кажа на Зейдист, че днес няма да участваш в тренировката?
Джон поклати глава.
— Сигурен ли си?
Пренебрегвайки въпроса на Блейлок, Джон му върна бутилката с вода и се запъти към тренировъчната зала. Напрегнати, останалите го последваха вкупом, трополейки по синия тепих, и се наредиха до него.
Зейдист се появи миг по-късно, хвърли поглед към лицето на Джон и се вбеси.
— Всички да протегнат ръце с дланите надолу — нареди той и мина покрай всекиго от тях, докато накрая спря пред Леш. — Кокалчетата ти изглеждат страхотно. Отиди до стената.
Леш прекоси залата с ленива стъпка, видимо доволен, че този път няма да тренира.
Зейдист се спря пред ръцете на Джон.
— Обърни ги.
Джон се подчини. За миг се възцари тишина, после Зейдист го улови за брадичката и го накара да вдигне глава.
— Виждаш ли двойно?
Джон поклати глава.
— Повдига ли ти се?
Джон поклати глава.
— Така боли ли? — Зейдист го потупа леко по челюстта.
Джон изкриви лице. После поклати глава.
— Лъжеш. Но точно това исках да чуя.
Зейдист направи крачка назад и се обърна към учениците:
— Обиколки. Двадесет. И всеки път, когато стигнете до своя съученик ето там, искам да направите по двадесет лицеви опори. Като в морската пехота. Хайде, размърдайте се!
Думите му бяха посрещнати от дружен стон.
— Да ви изглеждам като някой, на когото му пука какво си мислите? — Зейдист свирна през зъби. — Размърдайте се!
Джон се затича с останалите, като си мислеше, че им предстои дълга нощ. Поне Леш вече не изглеждаше толкова доволен от себе си… Четири часа по-късно се оказа, че Джон е бил прав. Когато тренировката свърши, те едва се държаха на крака. Зейдист не само че ги накара здравата да се изпотят, но и ги задържа по-дълго от обикновено. Много по-дълго. Проклетата тренировка беше толкова изтощителна, че когато най-после свърши, дори Джон нямаше сили да продължи да тренира сам. Вместо това отиде право в кабинета на Тор и рухна в стола му, без дори да си вземе душ.