— Ще използваш мен.
Възцари се мълчание. После нейният мирис, прекрасното й свежо ухание се усили, докато въздухът в стаята не се пропи от него. Тялото й започна да трепери, устата й се отвори.
В мига, в който вампирските й зъби се показаха, Бъч получи ерекция.
— О… да — дрезгаво каза той. — Вземи ме. Пий от мен.
— Не! — изстена Мариса, а в очите й, сини като метличина, заблестяха сълзи.
Понечи да стане, но Бъч скочи, сграбчи я за раменете и я задържа върху дивана. След това се намести между краката й, така че телата им се долепиха плътно. Мариса потрепери и се опита да го отблъсне, но той продължи да я притиска към себе си, зарови лице в шията й, ухапа я нежно по ухото, плъзна език по скулата й. Много скоро Мариса престана да се съпротивлява. И като улови предницата на ризата му, го придърпа още по-близо до себе си.
— Точно така, скъпа — изръмжа той гърлено. — Нека почувствам зъбите ти дълбоко в мен. Искам го.
Бъч сложи ръка на тила й и притисна устата й до врата си. Взрив от сексуална енергия изригна между тях, дишането им се учести, дъхът и сълзите на Мариса опариха кожата му.
Изведнъж тя сякаш се опомни и се задърпа яростно. Бъч направи всичко по силите си, за да я удържи, макар да беше ясно, че и на двамата ще им останат синини и че в крайна сметка тя ще надделее. Той беше обикновен човек и макар да беше с поне петдесет килограма по-тежък, Мариса беше по-силна от него.
Бъч можеше само да се надява тя да се предаде и да пие от него, преди той да се е изтощил докрай.
— Мариса, моля те, пий от мен — простена той с издрезгавял от борбата и от отчаянието глас.
— Не…
Сърцето му едва не се пръсна, когато тя захлипа, но въпреки това не я пусна. Не можеше да я пусне.
— Вземи онова, което е в мен. Знам, че не съм достатъчно добър, но въпреки това…
— Не ме карай да го правя…
— Трябва.
Господи, и на него му идваше да се разплаче!
— Бъч…
Тя се дърпаше отчаяно, мъчейки се да се отскубне от обятията му, а дрехите им се развяваха, докато двамата се бореха.
— Не мога да се сдържам… още дълго… пусни ме… преди да съм те наранила.
— Никога.
Всичко стана прекалено бързо. Името му се изтръгна от гърдите й като силен вик и Бъч усети остра болка във врата си. Зъбите й, забиващи се във вената му.
— Мамка му… да!
Той охлаби хватката си и сложи ръка на тила й, подкрепяйки я, докато тя долепваше устни до шията му. Извика името й, когато почувства първото еротично дръпване, първото жадно всмукване, първата й глътка. Тя се намести по-удобно и удоволствието заля Бъч като вълна, в тялото му лумна огън, сякаш получаваше оргазъм. Точно така трябваше да бъде. Той имаше нужда тя да пие от него, за да живее…
В този момент Мариса се откъсна от него и се дематериализира, направо както беше в обятията му.
Бъч политна напред и падна по лице върху дивана, там, където тя се намираше допреди миг. Изправи се трескаво и се обърна.
— Мариса! Мариса!
Хвърли се към вратата и впи пръсти в ключалката, но не можа да я отвори.
От другата страна долетя накъсаният, пълен с отчаяние глас на Мариса.
— Ще те убия… Господ да ми е на помощ, ще те убия… толкова силно те желая.
Бъч заблъска по вратата.
— Пусни ме!
— Съжалявам…
Гласът й й изневери за миг, после стана твърд и решителността й изплаши Бъч повече от всичко друго.
— Съжалявам. Ще дойда при теб след това.
— Мариса, не го прави…
— Обичам те.
Бъч заудря с юмруци по дървото.
— Не ме е грижа дали ще умра! Не отивай при него!
Най-сетне ключалката поддаде. Бъч изскочи в коридора и се хвърли към стълбището.
Докато стигне до входната врата, Мариса вече я нямаше.
Далеч от имението, в подземния гараж, където се провеждаха нелегалните двубои, Ван скочи в клетката, оградена с метална мрежа, и заподскача на едно място. Ритмичният звук от загрявката му отекна между бетонните етажи, прорязвайки тишината.
Този път нямаше тълпа, само трима души. Но Ван се беше надъхал така, сякаш мястото беше претъпкано.