Именно той беше предложил гаража на господин Х. и му беше показал как да проникнат вътре. Беше сигурен, че тази вечер мястото ще е празно, тъй като знаеше програмата на двубоите, а една част от него много държеше триумфът му, неговото възкресение, да се състои точно тук, на този ринг, а не в някое непознато мазе Бог знае къде.
Той опита няколко ритника във въздуха, наслаждавайки се на силата си, после измери своя съперник с поглед. Другият лесър беше също толкова нахъсан за бой, колкото и той.
— Няма да спирате, докато всичко не свърши — провикна се Хавиер от външната страна на мрежата. — И, господин Д., под „свърши“ не разбирам „неподвижен на земята“, ясно?
Ван, който вече бе свикнал да се обръщат към него с инициала на фамилията му, кимна.
— Добре тогава — каза Хавиер и плесна с ръце, поставяйки началото на двубоя.
Ван и другият лесър започнаха да обикалят един около друг. Само че Ван нямаше никакво намерение да си губи времето с подобни увертюри. Размахал юмруци, той пръв се хвърли в атака и бързо притисна противника си до телената мрежа. Другият лесър понесе ударите му с такава лекота, сякаш бяха просто капки пролетен дъжд и на свой ред му заби страховито дясно кроше, което улучи Ван под лош ъгъл и разцепи устната му като зрял плод.
Заболя го, но Ван приветства болката — тя му даде нови сили и му помогна да се съсредоточи. Той описа кръг и вдигна крак за мощен ритник, истински снаряд от плът и кръв. Както можеше да се очаква, другият лесър рухна на земята и Ван светкавично се хвърли отгоре му и го прикова към пода, извивайки ръката му зад гърба. Още малко, и щеше да я изтръгне от ставата…
Лесърът обаче нямаше намерение да се даде толкова лесно. Коляното му се заби в топките на Ван, последва бърза размяна на местата и ето че сега Ван лежеше на пода. Претърколиха се още веднъж и скочиха на крака.
Двамата продължиха да се бият ожесточено, без почивки и без прекъсвания. Беше истинско чудо. Ван имаше чувството, че може да издържи с часове, независимо колко удари понасяше тялото му. Сякаш вътре в него имаше някакъв двигател, движеща сила, която нито болка, нито изтощение можеха да притъпят, както ставаше със старото му тяло.
Когато пробивът най-сетне настъпи, решаващият фактор се оказа особеното у него… каквото и да бе то. Макар двамата да бяха равни по сила, Ван беше истински виртуоз и не пропусна да забележи благоприятната възможност, когато тя му се удаде. Той начаса се възползва от нея и стовари такъв юмрук в черния дроб на противника си, че ако насреща му имаше обикновен човек, със сигурност щеше да напълни гащите. След това вдигна съперника си във въздуха, тръшна го върху пода на клетката и седна отгоре му. Погледна надолу и кръвта от раните по лицето му покапа върху другия лесър като сълзи… черни сълзи.
Ван се сепна за миг при вида на черната кръв и противникът му побърза да се възползва от разсейването му и го събори по гръб.
Но Ван нямаше намерение да допусне една и съща грешка два пъти. Той сви ръката си в юмрук и го заби в слепоочието на лесъра с точно толкова сила и точно където трябваше, за да го зашемети. С един бърз ритник запрати тялото на противника си на земята, възседна го и повтори удара в слепоочието, после още веднъж и още веднъж, докато черепът на лесъра не омекна под пестника му. Но и тогава Ван не спря, а продължи да удря дори след като лицето на лесъра стана на пихтия, а главата му се отпусна безжизнено.
— Довърши го! — извика Хавиер.
Дишайки тежко, Ван вдигна очи.
— Току-що го направих.
— Не… довърши го!
— Как?
— Би трябвало да знаеш какво да правиш! — Очите на Хавиер горяха с някакво зловещо отчаяние. — Трябва да знаеш!
Ван не беше много сигурен точно колко по-мъртъв можеше да стане другият лесър, но въпреки това го сграбчи за ушите и така рязко завъртя главата му, че вратът му изпращя. След това хвърли безжизненото тяло на земята. Въпреки че вече нямаше сърце, което да бие лудешки, дробовете му горяха, а по жилите му се разля приятна умора… която обаче не трая дълго.
Ван избухна в смях. Силите му бързо се завръщаха, вливаха се в тялото му, сякаш се беше нахранил, беше си отспал и се бе възстановявал в продължение на дни.
Ботушите на Хавиер изтрополиха тежко, когато той скочи в клетката и отиде до Ван, побеснял от гняв.
— Казах ти да го довършиш, по дяволите!