— Хей! — провикна се то. — Искаме да поръчаме. Размърдай си задника!
— Ще дойда след минутка — отвърна сервитьорката.
— Веднага — грубо нареди копелето. — Не след малко.
— Няма да се бавя — измърмори тя на Бъч и тръгна към масата на нахалниците.
Той наблюдаваше как кучият син и приятелчетата му се държат арогантно с нея. Безочливи задници с големи усти и голямо самочувствие, и четиримата. И нямаше да станат по-добри с напредването на вечерта.
Нито пък Бъч.
— Виждаш ми се малко агресивен, Бъч О’Нийл.
Бъч здраво стисна очи. Когато отново ги отвори, жената вампир с мъжка прическа и мъжка фигура, все още стоеше пред него.
— Ще ни създаваш ли неприятности тази вечер, Бъч О’Нийл?
Щеше му се тя да престане да повтаря името му.
— Не, нали знаеш колко съм добър.
В очите й проблеснаха еротични пламъчета.
— О, знам го и още как. Но да си говорим сериозно. Ще ни създаваш ли неприятности тази вечер?
— Не.
Тя го изгледа продължително. После се усмихна лекичко.
— Е… аз все пак ще те държа под око. Не го забравяй.
25.
Джойс О’Нийл Рафърти посрещна съпруга си на прага с бебето в ръце и сърдито изражение на лицето. Докато Майк стоеше на изтривалката, умората му след двойната смяна личеше съвсем ясно, но на Джойс изобщо не й пукаше.
— Днес се обади брат ми. Бъч. Казал си му за кръщенето, нали?
Майк целуна малкия Шон, но дори и не помисли да опита същото със съпругата си.
— Хайде де, миличка…
— Това не е твоя работа!
Майк затвори вратата след себе си.
— Защо го мразите толкова много?
— Нямам намерение да го обсъждам с теб.
Докато тя се отдалечаваше сърдито, Майк каза:
— Не той уби сестра ти, Джо. Беше само на дванайсет. Какво е можел да направи?
Джойс намести бебето в ръцете си и отговори, без да се обръща:
— Не става въпрос за Джейни. Бъч обърна гръб на семейството си още преди години. Изборът си беше негов и нямаше нищо общо със случилото се.
— А дали вие първи не му обърнахте гръб?
Джойс му хвърли ядосан поглед през рамо.
— Защо го защитаваш?
— Той ми беше приятел. Преди да се запозная с теб и да се оженим, той ми беше приятел.
— Страхотен приятел, няма що. Кога за последен път си го чувал?
— Няма значение. Когато го познавах, той беше добър с мен.
— Ужасно си мекушав, знаеш ли! — Джойс се запъти към стълбите. — Отивам да нахраня Шон. Вечерята ти е в хладилника.
Тя се качи на втория етаж и като хвърли свиреп поглед към кръста, който висеше в коридора, му обърна гръб. Влезе в стаята на Шон и се отпусна в люлеещия се стол до креватчето му, след това заголи гръдта си и постави сина си върху нея. Шон веднага я засмука, стискайки в юмруче плътта, докосваща лицето му. Топлото му пухкаво телце пращеше от здраве, дългите му мигли тъмнееха върху розовите бузки.
Джойс си пое дълбоко дъх, после още веднъж и още веднъж.
По дяволите. Чувстваше се гузна, задето се беше разкрещяла. Както и задето бе обърнала гръб на кръста на Спасителя. Каза молитвата „Аве Мария“ и се опита да се успокои, като преброи съвършените пръстчета на краката на Шон.
Господи… щеше да умре, ако с него се случеше нещо. Сърцето й просто нямаше да бие по същия начин. Как го бе понесла майка й? Как бе успяла да преживее загубата на едно от децата си?
Всъщност — на две от децата си, не беше ли така? Първо Джейни, а после и Бъч. Слава на бога, че умът й бе започнал да й изневерява. Това, че не помнеше нищо, трябва да беше истинска благословия.
Джойс помилва тъмната косица на Шон и си даде сметка, че майка й така и не бе успяла да се сбогува с Джейни. Тялото беше твърде обезобразено, за да бъде изложено за поклонение в отворен ковчег, а идентифицирането на трупа в моргата беше извършено от баща й, Еди О’Нийл.
Господи, само ако в онзи ужасен есенен следобед Бъч беше изтичал вкъщи и бе казал на някой възрастен, че Джейни току-що се е качила в нечия кола, може би щяха да успеят да я спасят. На Джейни не й бе разрешено да се качва в коли с момчета и всички знаеха правилата. Бъч също ги знаеше. Ако само…
По дяволите. Мъжът й беше прав. Цялото семейство мразеше Бъч. Нищо чудно, че си бе тръгнал и само дето не беше изчезнал от лицето на земята.