— Може да си член на Братството, но не си мисли, че можеш да ме командваш.
Ви се доближи до нея и оголи вампирските си зъби.
— Няма да повтарям повече — стой далеч от него.
За частица от секундата си помисли, че ще се сбият, наистина си го помисли. Никога не беше вдигал ръка срещу жена, но тази… е, тя просто не приличаше на жена. Особено докато измерваше челюстта му с такъв поглед, сякаш се опитваше да прецени къде е най-добре да стовари юмрука си.
— Трябва ли ви стая, за да останете насаме? Или пък боксов ринг?
Вишъс се обърна и само на метър от тях видя Ривендж. Аметистовите му очи проблясваха в сумрака, а косата му изглеждаше също така черна, както и дългото до пода самурено палто.
— Проблем ли има? — попита Ривендж, местейки поглед от единия към другия, докато си сваляше палтото и го подаваше на един от охранителите.
— Ни най-малко — отвърна Ви и погледна към жената. — Никакъв проблем, нали така?
— Аха — провлачи тя и скръсти ръце на гърдите си. — Никакъв проблем.
Ви мина покрай охранителите, които стояха до кадифеното въже, и се насочи право към масата на Братството.
Бъч изглеждаше ужасно, и то не само защото беше пиян. Лицето му беше изпънато и мрачно, а очите — полузатворени, вратовръзката му се беше изкривила на една страна, ризата му беше полуразкопчана, а на врата му имаше… рана от ухапване, от която яката му беше оцапана с кръв.
И да, той явно гореше от желание да се сбие с някого и не откъсваше свиреп поглед от шумната групичка, разположила се на две маси от неговата. Мамка му, беше на косъм от това да им се нахвърли, напрегнат като хищник в мига, преди да връхлети върху жертвата си.
— Здрасти, мой човек! — Ви седна насреща му много бавно, тъй като си мислеше, че е добре да избягва всякакви резки движения. — Какво става?
Бъч пресуши уискито си, без да откъсва поглед от задниците на другата маса.
— Как си, Ви?
— Добре. Е, колко чаши обърна?
— Не достатъчно. Все още се държа на краката си.
— Искаш ли да ми кажеш какво става?
— Не особено.
— Виждам, че са те ухапали, приятелю.
Сервитьорката се появи, за да вземе празната чаша, а Бъч вдигна ръка към шията си.
— Само защото аз я накарах. Спря почти веднага. Не иска да пие от мен. Така че сега е с друг. В този момент е при друг.
— Мамка му.
— Добре го каза. Докато ние седим тук, моята жена е с друг мъж. Той е аристократ, между другото. Споменах ли ти? Някакъв шибан аристократ докосва… е, все тая. Който и да е той, несъмнено е по-силен от мен. Дава й онова, от което тя се нуждае. Храни я. Той… — Бъч рязко прекъсна мрачната си тирада. — А твоята нощ как върви?
— Нали ти казах, не е задължително храненето да е сексуално.
— О, знам това — увери го Бъч и се облегна назад тъкмо когато сервитьорката се върна с поредното питие. — Малко „Гъска“? Не? Окей… аз ще пия и за двама ни.
И той пресуши половината скоч, преди още сервитьорката да бе имала време да се обърне.
— Не става дума само за секса. Не мога да понеса мисълта във вените й да тече кръвта на друг мъж. Искам аз да я храня. Аз да поддържам живота й.
— В това няма никаква логика, мой човек.
— Майната й на логиката! — Бъч сведе поглед към чашата си. — Боже… не беше ли преди малко?
— Моля?
— Искам да кажа… Снощи пак бяхме тук. Същото питие. Същата маса. Същото… всичко. Попаднал съм в капана на някаква рутина, която повече не мога да понасям. И себе си не мога да понасям.
— Какво ще кажеш да те откарам у дома?
— Не искам да се връщам в…
Бъч не довърши и бавно остави чашата на масата, внезапно настръхнал целият.
В главата на Ви отекна сигнал за тревога. Последния път, когато бе видял подобно изражение върху лицето на съквартиранта си, се беше оказало, че наблизо се спотайват лесъри. Само че, когато се огледа наоколо, Ви не забеляза нищо особено, само Преподобния, който току-що беше влязъл във ВИП залата и сега отиваше към кабинета си.
— Бъч? Какво става, мой човек?
Бъч се изправи.
И се хвърли напред, преди Ви да успее да реагира.
26.
Тялото на Бъч беше извън всякакъв контрол и действаше напълно независимо от разума му, докато се нахвърляше върху Ривендж в другия край на ВИП залата. Знаеше единствено, че бе усетил мириса на Мариса и че той идваше от типа с прическа ирокез. Следващият му ход беше да се нахвърли върху него, сякаш бе престъпник, който се опитва да избяга.