Ръцете му, прекрасните му силни ръце се плъзнаха около нея и той я привлече към голите си гърди. В отговор Мариса се притисна към него толкова силно, сякаш животът й зависеше от това.
Той я целуна по слепоочието и прошепна:
— Ти не си виновна. За нищо. Ще ми се да можех да го понеса по-добре, наистина. Не знам защо ми е толкова трудно да го приема.
Мариса се отдръпна, внезапно обзета от порив, на който не можеше и не искаше да не се подчини.
— Бъч, вземи ме. Прави любов с мен. Сега.
— О, Мариса… така бих искал, наистина — отвърна той и нежно приглади косата й. — Но не по този начин. Аз съм пиян, а първият ти път трябва да бъде…
Тя го прекъсна с целувка, вкусвайки уискито и мъжа в него.
Побутна го на леглото, а ръката й се плъзна между краката му. Той простена и се втвърди под допира й.
— Искам те вътре в мен — дрезгаво прошепна тя. — Щом не може да бъде кръвта ти, нека бъде твоята плът. Сега.
Тя отново го целуна и когато езикът му нахлу в устата й, Мариса разбра, че е спечелила. Толкова беше прекрасен! Той я завъртя, така че сега тя бе под него, и плъзна първо ръка, а после устни по шията й и надолу към гърдите й. Когато стигна до корсажа на роклята й, лицето му отново стана сурово и с едно рязко движение той сграбчи фината коприна и я раздра. Само че този път не спря до кръста й, а продължи надолу, докато силните му ръце, с тежки длани и изпъкнали вени, не разкъсаха сатена чак до подгъва на роклята.
— Свали я! — нареди той.
Мариса смъкна съдраните останки от раменете си, а когато повдигна бедра, той издърпа скъсаната рокля изпод нея, направи я на топка и я запрати в другия край на стаята.
С пламнал поглед, Бъч отново се обърна към нея, вдигна подплатата й и разтвори краката й. Очите му обходиха цялото й тяло и той промълви дрезгаво:
— Никога повече не носи това.
Мариса кимна, а той отмести бельото й настрани и положи уста върху сърцевината й. С оргазма, който й даде, Бъч сякаш провъзгласяваше правата си над нея, маркираше я като своя. Той я остави да се носи на вълните му, докато накрая тя не се отпусна на леглото, изтощена и трепереща.
Когато всичко свърши, той нежно затвори краката й. Въпреки че тя бе тази, която бе получила сексуално облекчение, той бе много по-спокоен от нея, докато плъзваше ръце по тялото й. Все още замаяна от онова, което бе сторил с нея, Мариса послушно го остави да я съблече и се загледа как той се изправя и сваля боксерките си.
При вида на размера му и мисълта за онова, което предстоеше, в съзнанието й се промъкна страх, но дори това не можа да я извади от блаженото вцепенение, в което се намираше.
Когато се върна в леглото, Бъч беше същинско диво животно, твърд и издут, готов да проникне в нея. Мариса разтвори крака за него, но вместо отгоре й, той легна до нея.
Този път не бързаше. Целуна я дълго и нежно, а широката му длан се спусна към гърдите й, докосвайки ги ласкаво. Останала без дъх, Мариса впи пръсти в раменете му и усети как мускулите под топлата му гладка кожа се напрягат, докато той я милваше по бедрата.
Когато я докосна между краката, Бъч го направи нежно и бавно и трябваше да мине известно време, докато един от пръстите му проникна в нея. Спря почти веднага, усетил странно подръпване вътре в нея, което я накара да се намръщи и да се отдръпне мъничко.
— Знаеш ли какво да очакваш? — попита той с устни до гърдите й, гласът му беше нисък и мек.
— Ъъъ… да. Предполагам — отвърна тя, ала после се сети за размера на ерекцията му. Как, за бога, щеше да я побере в себе си?
— Ще бъда много нежен, но… ще те заболи.
— Зная — увери го Мариса; беше чувала, че има лека болка, след която обаче щял да последва невероятен екстаз. — Готова съм.
Бъч извади ръката си и легна отгоре й. Тялото му се намести между краката й и внезапно всичко сякаш дойде на фокус — допирът на горещата му кожа и тежестта на тялото му, силата на мускулите му и меката възглавница под главата й, дюшекът под нея и широко разтворените й крака. Мариса вдигна очи към тавана и видя, че по него играе светлина, сякаш някаква кола влизаше в двора.
Изведнъж, без тя да го иска, тялото й се скова. Въпреки че това бе Бъч и че тя го обичаше, заплахата на онова, което предстоеше, я заля като вълна. Ето че след триста години всичко се свеждаше до тук и сега.
По някаква глупава причина очите й се наляха със сълзи.
— Скъпа, не е нужно да го правим.
Бъч избърса бузите й с палци и бедрата му се отдръпнаха от нея, сякаш се канеше да слезе.