— Не искам да спираме. — Мариса го сграбчи за кръста. — Не… Бъч, почакай. Искам го. Наистина.
Той затвори очи. После отпусна глава на врата й и я обгърна с ръце. Обърна се на една страна и я притисна до коравото си тяло. Дълго останаха прегърнати така, че тежестта му да не й пречи да диша, а възбудата му, твърда и изгаряща, почиваше върху бедрото й.
Тъкмо когато Мариса се канеше да го помоли, той се раздвижи и бедрата му отново се пъхнаха между краката й.
Целуна я — дълбока, чувствена целувка, която разпали пожар в тялото й и я накара да се загърчи под него, триейки се в бедрата му, мъчейки се да го усети възможно най-плътно до себе си.
И тогава то се случи. Бъч се отмести наляво и тя усети ерекцията му върху сърцевината си, корава и гладка. Последва плавен тласък и след това — натиск. Мариса замръзна, мислейки си за онова, което искаше да проникне в нея и точно къде се опитва да отиде.
Бъч преглътна толкова мъчително, че тя го чу, капчици пот избиха по раменете му и се стекоха по гърба му. С усилването на натиска между краката й, дишането му ставаше все по-дълбоко, докато при всяко издишване от устните му започна да се откъсва гърлен стон. Мариса трепна от болка и Бъч се отдръпна рязко.
— Какво не е наред? — попита тя.
— Много си тясна.
— Е, ти си много голям.
Бъч се разсмя.
— Точно каквото всеки мъж би искал да чуе.
— Ще спреш ли?
— Само ако ти ме помолиш.
Тя не го стори и тялото му се напрегна, а главичката му намери входа й. Ръката му се вдигна към лицето й и прибра кичур коса зад ухото й.
— Опитай да се отпуснеш, ако можеш, Мариса. Така ще ти е по-лесно.
Тялото му започна да се движи нагоре-надолу, тазът му ту се плъзваше между бедрата й, ту отново се отдръпваше. Само че всеки път, когато той опиташе да проникне малко по-надълбоко, нейното тяло се съпротивляваше.
— Добре ли си? — попита той през стиснати зъби.
Тя кимна, въпреки че цялата трепереше. Усещането беше наистина странно, особено при положение че не постигаха никакъв напредък…
С едно плавно движение той влезе в нея, плъзна се вътре и стигна до бариерата, която пръстът му бе усетил по-рано. Когато Мариса се вкамени под него, Бъч простена и зарови лице във възглавницата до главата й.
Тя се усмихна смутено, изненадана от пълнотата, която усещаше в себе си.
— Аз… като че ли трябва да те попитам дали си добре.
— Шегуваш ли се? Мисля, че всеки момент ще изригна! — Бъч преглътна мъчително и шумно. — Но не мога да понеса идеята да ти причиня болка.
— Тогава нека оставим тази част зад нас.
Тя по-скоро почувства, отколкото видя кимването му.
— Обичам те.
С рязко отдръпване, той изтегли ханша си назад, после отново потъна в нея.
Болката се завърна с нова сила. Мариса изхока и заби ръце в раменете му, за да му попречи да проникне още по-навътре. Някакъв инстинкт караше тялото й да се съпротивлява или поне да го отдалечи от себе си.
Бъч се надигна над нея и коремът му докосна нейния. И двамата дишаха учестено, тежкият кръст около врата му се полюшваше между тях. От устните на Мариса се откъсна проклятие. До този миг натискът й бе причинявал единствено неудобство, но сега вече наистина я заболя.
Освен това се чувстваше така… похитена, сякаш той бе нахлул със сила в нея. Господи, всички онези женски приказки, които бе дочувала, без да иска, за това колко прекрасно било и как всичко си пасвало съвършено, как първият път бил истинско вълшебство и колко лесно било… нищо от това не беше вярно при нея.
Обзе я страх. Ами ако наистина нещо вътре в нея не беше наред? Това ли беше дефектът, който мъжките вампири от глимерата бяха усетили? Ами ако…
— Мариса?
… ако изобщо не бе в състояние да го направи? Ами ако всеки път я болеше така? Боже… Бъч беше истински мъж и плътските му нужди бяха силни. Ами ако си потърсеше друга…
— Мариса, погледни ме.
Тя вдигна очи към лицето му, но цялото й внимание бе погълнато от гласа в главата й. Господи, не беше нормално да я боли така, нали? Нещо с нея не беше наред…
— Как си? — задъхано попита Бъч. — Кажи ми. Не го задържай в себе си.
Лицето му беше напълно безизразно, същинска маска на насилено спокойствие.
— Не мисля, че за повечето жени първият път е особено приятен. Романтичните приказки за това, какво е усещането да изгубиш девствеността си, са чисто и просто лъжа.