Ами ако не бяха? Ако проблемът беше в нея?
Думата „дефект“ запрепуска още по-яростно в главата й, още по-силно отекна в съзнанието й.
— Мариса?
— Исках да е красиво — отчаяно каза тя.
Последва ужасяваща тишина, в която единственото, което Мариса усещаше, беше напорът на ерекцията му в тялото й. После Бъч каза:
— Съжалявам, че си разочарована. Но не съм изненадан.
Той понечи да се отдръпне и тогава нещо се промени. Докато той излизаше от нея, по тялото й премина слаба вълна.
— Почакай! — Мариса го улови за ханша. — Това не е всичко, нали?
— В общи линии. После става малко по-агресивно.
— О… но ти не си свършил?
— Вече не е необходимо.
Когато ерекцията му се плъзна извън нея, Мариса се почувства някак странно празна. Той слезе от тялото й и тя начаса усети студ. Докато Бъч я завиваше с едно одеяло, възбудата му докосна бедрото й за миг, влажна и омекнала.
Той се отпусна до нея и закри лицето си с ръце.
Господи… каква бъркотия. Сега, след като се посъвзе, й се искаше да го помоли да продължи, но знаеше какъв ще е отговорът му. Отказът направо се излъчваше от скованото му тяло.
Докато лежаха един до друг, Мариса усети, че трябва да каже нещо.
— Бъч…
— Уморен съм, а в главата ми цари хаос. Нека поспим, става ли? — И като се обърна на другата страна, той заби юмрук в една възглавница и издиша дълго и накъсано.
28.
Мариса се събуди, учудена, че изобщо бе успяла да заспи. Но така беше след храненето, независимо от всичко, винаги имаше нужда да поспи.
В полумрака на стаята хвърли поглед към циферблата на един часовник. До зазоряване оставаха само четири часа, а тя имаше толкова работа за вършене.
Погледна през рамо и видя Бъч, легнал по гръб. Едната му ръка почиваше върху голите му гърди, очите му потрепваха под затворените клепачи. Изглеждаше много по-млад с наболата си брада и разпиляната коса. Заспал дълбоко, той беше красив.
„Защо не се беше получило между тях“, зачуди се Мариса. Само ако беше издържала още мъничко, ако му бе дала възможност да стигне докрай. А ето че сега трябваше да си върви.
Тя се измъкна изпод одеялото и усети хладния въздух по кожата си. Движейки се безшумно, тя събра дрехите си — подплатата, корсета, бикините… къде се бяха дянали бикините й?
Тя се закова на място и изненадано погледна надолу. От вътрешната страна на бедрата си усети топла струйка — кръв. От там, където той бе проникнал в нея.
— Ела при мен — каза Бъч и Мариса едва не изпусна дрехите на пода.
— Аз… не знаех, че си буден.
Той протегна ръка и тя се приближи. Когато стигна до него, Бъч обви ръка около крака и придърпа едното й коляно върху леглото. После се приведе напред и тя неволно изохка, усетила езика му от вътрешната страна на бедрото си. С плавно, топло движение, езикът му се плъзна до сърцевината й и целувайки я, изтри и последните следи от девствеността й.
Мариса се зачуди откъде ли бе научил този обичай. Не можеше да си представи хората да го правят с жените, чиято девственост отнемат.
Докато за нейната раса това бе свещен момент между двама партньори.
Мариса усети, че отново й се доплаква.
Бъч я пусна и се опъна на леглото, като я наблюдаваше с непроницаем поглед. По някаква причина, Мариса се почувства съвсем гола, въпреки че притискаше подплатата към гърдите си.
— Облечи халата ми — каза той.
— Къде е?
— В дрешника. Виси на вратата.
Мариса го послуша и неловко нахлузи тъмночервения халат, пропит с неговото ухание. Тежката коприна се спусна до пода и покри стъпалата й, коланът беше толкова дълъг, че спокойно можеше да я опаше поне четири пъти. Тя погледна съсипаната рокля на пода.
— Остави — каза Бъч. — Аз ще я изхвърля.
Мариса кимна. Отиде до вратата. Сложи ръка на бравата.
Какво ли можеше да каже, за да оправи нещата? Струваше й се, че е оплескала всичко — първо нуждата й от кръв беше вкарала клин между тях, а сега и сексуалната й непълноценност бе излязла наяве.
— Всичко е наред, Мариса. Върви си. Не е нужно да казваш нищо.
Тя наведе глава.
— Ще те видя ли на Първото хранене?
— Аха… става.
Като в мъгла, Мариса излезе от къщата за гости и пое към имението. Когато един доген отвори вратата на вестибюла, тя повдигна полите на халата, за да не се спъне… и се сети, че няма с какво да се преоблече.