Някакво шесто чувство накара Бъч да се хвърли към входната врата. Без да обръща внимание нито на студа, нито на камъчетата под босите си крака, той прекоси тичешком предния двор, свърна зад основната сграда и се втурна в гаража. Мили боже! През прозорците отсреща съвсем ясно видя огромния огън, който бушуваше в задния двор.
В този миг чу писъците.
Изскочи през задната врата и бе посрещнат от непоносима горещина и тежкия мирис на бензин и горящи дрехи. А все още не бе и наполовина толкова близо до пожара, колкото фигурата, която стоеше до самия огнен ад.
— Мариса!
Тялото й беше наведено напред към огъня, устата й бе широко отворена, а пронизителните й писъци прорязваха нощта така зловещо, както и високите пламъци. Тя блуждаеше около огъня като обезумяла… после се затича.
Не! Халатът! Щеше да я спъне…
И тогава, за огромен ужас на Бъч, то се случи. Пред очите му. Дългият кървавочервен халат се омота около единия й крак и я препъна. Тя се олюля и политна напред, право към огъня.
Смъртен страх се изписа по лицето й и тя отчаяно размаха ръце. Всичко сякаш се случваше на забавен каданс — Бъч се хвърли към нея, но му се струваше, че не помръдва от мястото си.
— Не! — изкрещя той.
Миг преди пламъците да я погълнат, Рот се материализира зад нея и я сграбчи, спасявайки я от сигурна смърт.
Бъч се закова на място, връхлетян от внезапна немощ, която го парализира и накара краката му да омекнат. Без капчица въздух в дробовете, той рухна на земята и остана така, коленичил, вдигнал поглед нагоре, докато Рот придържаше Мариса, която се бе отпуснала безсилно в обятията му.
— Слава на бога, че Рот стигна навреме — обади се Ви някъде съвсем отблизо.
Бъч се насили да се изправи, залитайки, сякаш земята се люлееше под краката му.
— Добре ли си? — попита Ви и посегна към него.
— Да. Добре съм.
Олюлявайки се, Бъч се върна в гаража и продължи напред, като ту се препъваше в някой праг, ту се блъскаше в изпречила се насреща му стена. Къде се намираше? А, да — в кухнята. Огледа се наоколо като слепец… и съзря килера. Влезе вътре, затвори вратата след себе си и се облегна на полиците, оставайки сам с купищата консерви, брашно и захар.
Започна да трепери — толкова силно, че зъбите му затракаха, а ръцете му замахаха неконтролируемо, като криле на птица. Господи, единственото, за което можеше да мисли, беше как Мариса лумва в пламъци. Безпомощна. В агония.
Ако зависеше само от него, ако незнайно как Рот не бе видял какво се случва и не се беше материализирал до нея, сега тя щеше да е мъртва.
Бъч нямаше да успее да я спаси.
Както можеше да се очаква, мислите му се върнаха назад във времето. Ужасяващо ясен, двадесет и пет годишният спомен за това, как сестра му се качва в онази кола, изпълни съзнанието му. Мамка му, нея също не бе успял да спаси. Не беше я издърпал навреме от онзи шевролет.
По дяволите, може би, ако Рот бе наблизо през онзи ден, щеше да спаси и сестра му.
Бъч потърка очи, опитвайки се да убеди сам себе си, че са се замъглили заради пушека от пожара.
Половин час по-късно Мариса седеше на леглото в синята си стая, а срамът се стелеше на валма около нея. По дяволите, беше прекалила със своето ново правило номер едно.
— Толкова ми е неудобно.
Рот, който стоеше на прага, поклати глава.
— Няма защо.
— Е, въпреки това ми е неудобно.
Тя направи напразен опит да се усмихне. Господи, лицето й беше като вцепенено, кожата й се беше изопнала от горещината на огъня. А косата й… косата й беше пропита с миризмата на пушек и бензин. Също както и халатът.
Погледна към Бъч, който стоеше в коридора отвън, облегнат на стената. Не беше казал нито дума, откакто се беше появил преди няколко минути, и по нищо не личеше, че се кани да влезе в стаята. Сигурно я мислеше за луда. По дяволите, самата тя се мислеше за луда.
— Не знам защо го направих.
— Преживяваш тежък период — каза Рот, въпреки че тя не гледаше към него.
— Това не е оправдание.
— Мариса, нека бъда пределно ясен — на никого не му пука за пожара. Искаме единствено ти да си добре и да си в безопасност. Изобщо не ни е грижа за моравата.
Мариса не отговори, а продължи да се взира покрай него, и Рот хвърли поглед през рамо.
— Май ще е най-добре да ви оставя насаме. Опитай се да поспиш.