Бет се отпусна на пода и подви дългите си крака под себе си.
— Давай.
Мариса отвори уста. После пак я затвори. И отново я отвори.
— Учили са ме, че не бива да говоря за такива неща.
Бет се усмихна.
— Тук сме само двете. Не е нужно никой друг да научава за това.
Окей… дълбоко поемане на дъх и…
— Аз… бях девствена. До тази вечер.
— О! — каза Бет и след дълга пауза, добави: — И?
— Не…
— Не ти хареса? — довърши кралицата вместо нея и когато Мариса не отговори, каза: — Моят първи път също не беше особено приятен.
Мариса вдигна очи.
— Наистина ли?
— Болеше.
— И теб ли?
Бет кимна и Мариса беше като поразена. После почувства мъничко облекчение.
— Не ме боля чак толкова. Искам да кажа, че… преди това беше… невероятно. Бъч ме кара да… той е толкова… начинът, по който ме докосва… О, господи, не мога да повярвам, че говоря за това. А и не мога да обясня какво изпитвам, когато съм с него.
Бет се изкиска.
— Няма проблем. Много добре те разбирам.
— Нима?
— О, да! — увери я Бет и тъмносините й очи проблеснаха. — Знам точно какво имаш предвид.
Мариса се усмихна и продължи:
— Когато настъпи моментът да… е, нали се сещаш… когато се случи, Бъч беше много внимателен и нежен. А аз исках да ми е приятно, наистина. Но бях прекалено притеснена и много ме болеше. Мисля, че нещо вътре в мен не е както трябва.
— Всичко ти е наред, Мариса.
— Но аз… наистина ме болеше. — Мариса обви ръце около тялото си. — Бъч каза, че на повечето жени им е трудно в началото, но аз не… Глимерата определено твърди друго.
— Не се засягай, макар че и ти си аристократка, но аз не бих вярвала на глимерата за каквото и да било.
Бет най-вероятно имаше право.
— Как се справи ти, когато Рот… ъъъ…
— Първият ми път не беше с него.
— О! — Мариса цялата пламна. — Съжалявам, не исках да…
— Няма нищо. Всъщност, преди да срещна Рот, сексът не ми харесваше особено. Преди него бях имала само двама други мъже и… както и да е. Трудно ми беше да разбера по какво толкова се прехласват всички. Честно казано, дори Рот да ми беше първият, съмнявам се, че щеше да ми е по-лесно, като се има предвид колко му е голям…
Сега беше ред на Бет да се изчерви.
— Както и да е — продължи тя, — за жената сексът е акт на агресия. Еротична и прекрасна, но въпреки това агресия и отнема малко време, докато свикнем с нея. А за някои жени първият път е наистина болезнен. Бъч ще прояви търпение. Той…
— Той не свърши. Имам чувството, че… не можа.
— Разбирам защо е предпочел да спре, вместо да ти причинява болка.
Мариса разпери ръце.
— Господи, толкова ме е срам! Съвсем се обърках, когато се случи… през главата ми минаваха толкова много неща… Исках да поговорим, преди да си тръгна, но така и не намерих подходящите думи. Имам предвид, че го обичам.
— Добре. Това е добре. — Бет взе ръката й в своята. — Всичко ще бъде наред, сигурна съм. Просто трябва да опитате отново. Сега, когато с болката е свършено, за теб ще бъде много по-лесно.
Мариса се загледа в тъмносините очи на кралицата. И си даде сметка, че през целия си живот никога не беше обсъждала проблемите си така открито с когото и да било. Всъщност… никога досега не беше имала приятелка. А точно такава й се струваше Бет в този момент. Приятелка.
— Знаеш ли какво? — промълви тя.
— Какво?
— Много си мила. Разбирам защо Рот поиска да се обвърже с теб.
— Както казах и преди, ще направя всичко, за да ти помогна.
— Вече го стори. Тази вечер… — Мариса се прокашля. — Може ли да… да изпробвам панталоните?
— Разбира се.
Мариса вдигна вързопа с дрехи, извади чисто бельо от едно чекмедже и отиде в банята.
Когато се върна в стаята, беше облечена с тънък черен панталон и поло. И час по час плъзваше поглед по тялото си. Изглеждаше много по-дребна без обичайните пластове плат.
— Какво е усещането? — попита Бет.
— Странно. Леко. Свободно. — Мариса направи няколко крачки, както си беше боса. — И сякаш съм гола.
— По-слаба си от мен, така че са ти малко широки. Но ти стоят страхотно.
Мариса се върна в банята и застана пред огледалото.