Вишъс се справяше отлично със своя противник и му нанасяше удар след удар, като много внимаваше да избягва острието на резачката. В това време жената с детето тичаше през страничния двор колкото й държаха краката, докато друг лесър се приближаваше към тях отдясно.
— Обадих се на Рейдж — изрева Ви.
— Аз се заемам с жертвата — извика Бъч и се втурна натам; краката му оставяха дълбоки следи в пръстта, коленете му се вдигаха чак до гърдите му.
Молеше се да се окаже достатъчно бърз и да стигне навреме…
„Моля те, само този път…“
Успя да пресече пътя на лесъра, като го дръпна за глезените след един наистина зрелищен скок. Докато двамата рухваха на земята, Бъч изкрещя на жената да не спира.
Някъде изтрещяха изстрели, но вниманието на Бъч бе изцяло погълнато от схватката с лесъра, за да го е грижа. Двамата се търкаляха върху полуразтопения сняг, душеха се един друг и размахваха юмруци. Бъч знаеше, че ако продължават така, лесърът ще победи, затова, тласкан от отчаяние и от някакъв необясним инстинкт, той спря да се бие, оставайки противника си да вземе надмощие. И тогава погледите им се срещнаха.
Начаса нещо ги свърза, ужасяваща, стоманено здрава спойка, която накара и двамата да се вкаменят. А с нея у Бъч се надигна и желанието да го погълне.
Той отвори уста и вдиша дълбоко.
31.
Проснат на средата на пътя и облян в кръв, господин Х. не откъсваше поглед от човека, който би трябвало да е мъртъв. Справяше се отлично, особено когато събори един от лесърите в двора, но надмощието му нямаше да трае дълго. Ето че господин Х. се оказа прав — лесърът успя да го тръшне по гръб на земята и само след миг щеше да го…
Изведнъж двамата противници сякаш замръзнаха и в разпределението на силите настъпи внезапен обрат. Лесърът може и да беше отгоре, но положението беше изцяло под контрола на човека.
Дъхът на господин Х. спря. Нещо се случваше там… нещо… В този миг един рус вампир се материализира точно до двамата противници. Воинът се наведе и откъсна лесъра от човека, прекъсвайки каквото и да бе онова, което ги свързваше…
Внезапно Ван излезе от сенките и скри случващото се от очите му.
— Какво ще кажеш да се махаме оттук?
Това вероятно беше най-разумното решение. Защото господин Х. всеки миг щеше да припадне.
— Аха… Действай бързо.
Докато Ван го вдигаше и му помагаше да стигне до минивана, главата на господин Х. се люшкаше като парцалена кукла, но той все пак успя да види как русият воин унищожи лесъра и коленичи до човека. Шибани герои.
Господин Х. притвори клепачи. И се благодари на Бог, в когото не вярваше, че Ван Дийн бе още съвсем нов и не знаеше, че лесърите нямат навика да се грижат за ранените си. Обикновено, когато някой от тях пострадаше в битка, той си оставаше, където беше паднал, за да бъде изпратен от братята обратно при Омега или пък постепенно да се разложи.
Господин Х. усети, че го натикват в минивана, после чу запалването на двигателя и те потеглиха. Той се опъна по гръб и опипа гърдите си, преценявайки пораженията. Щеше да се оправи. Щеше да отнеме време, но тялото му не беше толкова сериозно засегнато, че да не се възстанови.
Ван направи рязък десен завои и тялото на господин Х. се блъсна във вратата. От устните му се откъсна стон и Ван хвърли поглед през рамо.
— Съжалявам.
— Забрави. Просто ни измъкни оттук.
Двигателят изрева по-силно и господин Х. отново затвори очи. Мили боже, значи човекът беше жив? Това беше проблем. Сериозен проблем. Какво беше станало? И защо господарят му не бе разбрал, че човекът е жив? Особено при положение че присъствието на Омега се излъчваше от цялото му същество?
По дяволите, кой знае как се бе случило. Единственото важно в случая беше как да постъпи господин Х. Трябваше ли да съобщи на Омега, че човекът е жив? Или това щеше да доведе до поредната смяна в лидерството на Обществото и господин Х. щеше да бъде обречен завинаги? Та нали се беше заклел пред господаря, че братята са убили човека. Щеше да изглежда като пълен идиот, когато се окажеше, че това не е вярно.
Значение имаше само това, че трябваше да оцелее, докато Ван Дийн станеше достатъчно силен. Така че, не… нямаше да съобщи на Омега, че неговият троянски кон е жив.
Само че човекът представляваше сериозна опасност. Заплаха, която трябваше да бъде премахната възможно най-скоро.