— Не, това е подарък от мен за теб. А и няма никакъв наем. Имам празна къща и тя се нуждае от хора, които да я напълнят — обясни Мариса и отново погледна към майката. — Страшно ще се радвам, ако дойдете да живеете при мен веднага щом къщата е готова.
Когато Джон най-сетне се върна в съблекалнята след своя срив, там нямаше никого. Рот се беше върнал в основната сграда, Леш беше откаран в клиниката, а останалите ученици се бяха разотишли.
Което беше добре. В оглушителната тишина той взе най-дългия душ през живота си, просто стоеше под топлата струя и оставяше водата да го облива. Тялото го болеше. Гадеше му се.
Боже! Наистина ли беше ухапал краля? Наистина ли беше пребил един от съучениците си?
Той се облегна на стената. Нито водата, която го обливаше, нито всичкият сапун, който беше използвал, можеха да отмият нечистотията от него. Чувстваше се… омърсен. Разбира се, в това нямаше нищо странно — срамът и позорът обикновено оставяха усещането, че си затънал в кал и тиня.
Проклинайки, Джон плъзна поглед по хилавите мускули на гърдите си, хлътналия корем, кокалестите бедра, надолу покрай невзрачния си член и чак до малките си стъпала. След това се загледа в плочките на пода, по които се беше разплискала кръвта на Леш, преди да се оттече в канала.
Можеше да го убие, даде си сметка Джон. Дотам беше изгубил контрол, че можеше да го убие.
— Джон?
Той рязко вдигна глава и видя Зейдист да стои на прага с напълно безизразно лице.
— Когато приключиш, ела в основната сграда. Ще бъдем в кабинета на Рот.
Джон кимна и спря водата. Имаше голяма вероятност да го изхвърлят от програмата. Може би дори от имението. Изобщо не можеше да ги вини, ако го направеха. Но къде, за бога, щеше да се дене тогава?
След като Зи си тръгна, Джон се избърса, облече си дрехите и отиде в кабинета на Тор. Докато прекосяваше тунела, нито веднъж не вдигна очи от пода. Точно в този момент не можеше да понесе спомените за Тормент.
Няколко минути по-късно вече беше във вестибюла на имението и се взираше във великолепното стълбище. Чувствайки се ужасно уморен, той бавно пое по застланите с червен килим стъпала. Изтощението стана още по-непоносимо, когато стигна до втория етаж и чу гласовете, които се носеха от отворената врата на Рот. Колко много щяха да му липсват, помисли си той.
Първото, което забеляза, когато прекрачи прага на кабинета, беше креслото на Тор. Някой го бе преместил и сега грозното зелено чудовище стоеше вляво зад трона на Рот. Странно.
Джон пристъпи напред и зачака да го забележат.
Рот се беше навел над изящно, отрупано с хартия писалище и се опитваше да прочете нещо с лупа в ръка. Зейдист и Фюри бяха застанали от двете му страни, приведени над картата, която той изучаваше.
— Ето тук открихме първия от лагерите за мъчения — каза Фюри и посочи голям зелен участък на картата. — Бъч намерихме ето тук, а тук ме отведоха мен.
— Доста са далече едно от друго — промърмори Рот. — Това са много мили.
— Имаме нужда от самолет — обади се Зи. — Наблюдение от въздуха би било много по-ефективно.
— Така е — призна Рот, поклащайки глава. — Но трябва много да внимаваме. Ако слезем твърде ниско, онези от Федералното управление на авиацията здравата ще ни наскочат.
Джон се приближи още мъничко и протегна врат.
С плавно движение Рот побутна картата напред, сякаш беше приключил с нея. Или сякаш окуражаваше Джон да надникне. Само че вместо от хартията, погледът на Джон беше привлечен от ръката на краля. Следата от ухапване, която забеляза върху китката му, го изпълни със срам и той отстъпи назад.
В същия миг Бет прекрачи прага, понесла кожена кутия със свитъци, вързани с червени панделки.
— Окей, Рот, време е за инструктаж. Подредила съм ги по важност.
Рот се наведе назад, за да може Бет да остави кутията на бюрото, после взе лицето й в ръцете си и я целуна — по устата и от двете страни на шията.
— Благодаря, лийлан. Моментът е съвсем подходящ, въпреки че Бъч и Ви скоро ще се появят заедно с Мариса. А, да, казах ли ти за блестящата идея на Съвета? Задължителна изолация за всички необвързани жени.
— Шегуваш се.
— Идиотите още не са гласували искането, но според Ривендж скоро и това ще стане. — При тези думи Рот погледна към Зи и Фюри. — Вие двамата проверете как стои положението с въздушното наблюдение. Някой знае ли как се лети?