— Защо? Защото аз ти казвам. Всяка нощ. В противен случай ще трябва да напуснеш програмата и да си отидеш оттук. Ясно? Свирни два пъти, ако ме разбираш и приемаш.
Джон го направи.
После написа едно смутено „Благодаря“ и си тръгна.
33.
Четиридесет и пет минути по-късно Бъч стоеше на прага на кухнята и гледаше как Мариса разговаря с Мери и Джон. Тримата се бяха навели над схема с всички социални служби и агенции в щата Ню Йорк. Мери беше избрала подхода на отделния случай, за да обясни на Мариса как действа системата, а Джон се беше съгласил да вземат него за пример.
Боже, на хлапето не ще да му е било никак лесно. Роден в тоалетната на една автогара. Открит от чистача и отнесен в католическо сиропиталище. Изпратен при приемни родители, които не давали и пукната пара за него, когато църквата орязала бюджета на сиропиталището. А нещата тепърва щели да стават още по-лоши — напуснал училище на шестнадесет. Избягал от приемните си родители. Заживял в нищета, издържайки се с работа като помощник в кухнята на някакъв ресторант. Имаше късмет, че изобщо бе оцелял.
А Мариса очевидно възнамеряваше да помага на деца като него.
Докато разговорът продължаваше, Бъч забеляза, че гласът й е различен. По-дълбок. По-смел. Очите й блестяха будно, въпросите й ставаха все по-проницателни. Бъч изведнъж си даде сметка, че тя е забележително интелигентна. Щеше да се справи отлично.
Господи, колко я обичаше! И отчаяно жадуваше да бъде мъжът, от когото тя се нуждае. Като по поръчка, точно в този момент чу шум от стъпки и долови мириса на турски тютюн.
— Рот ни чака, ченге.
Бъч задържа погледа си върху Мариса в продължение на още един миг и каза:
— Да го направим.
Внезапно Мариса вдигна очи.
— Бъч? Ще се радвам да чуя какво можеш да ни кажеш за полицията — обърна се тя към него и докосна диаграмата. — Виждам, че съществуват доста сценарии, при които ще имаме нужда от намесата на правоохранителна организация. Рот ще трябва да помисли за създаването на някаква гражданска милиция.
— Каквото поискаш, скъпа — отвърна той, без да откъсва поглед от лицето й, сякаш се опитваше да го запечата в съзнанието си. — Но ми дай няколко минути.
Мариса кимна, усмихна се разсеяно и отново се залови за работа.
Неспособен да се въздържи, Бъч отиде до нея и я докосна по рамото. Когато тя вдигна поглед, той я целуна по устните и прошепна „Обичам те“.
Очите й светнаха и той я целуна още веднъж, преди да се обърне към Ви. Господи, така се надяваше регресията да открие и нещо друго, освен една камара бели като мляко ирландци.
Двамата с Вишъс се качиха на втория етаж. В пищния кабинет беше само Рот, който стоеше облегнат на камината и се взираше в огъня, потънал в мисли.
— Братко? — обади се Ви. — Да не идваме в лош момент?
— Не. — Рот им махна да влязат, при което диамантеният пръстен на ръката му проблесна. — Затворете вратата.
— Имаш ли нещо против да повикам подкрепление? — попита Ви и кимна към коридора. — Ще ми се Рейдж да го държи.
— Добре.
Вишъс излезе, а Рот се загледа в Бъч толкова напрегнато, че очите зад тъмните стъкла бяха като два лъча светлина.
— Не очаквах Скрайб Върджин да се съгласи.
— Радвам се, че го направи.
И още как.
— Нали разбираш с какво се захващаш? Адски ще боли и може да те остави да вегетираш като жив труп.
— Ви вече ме осветли по този въпрос. Не ме е страх.
— Браво на теб — измърмори Рот одобрително. — Твърдо си решен, а?
— Има ли друг начин да разбера какво се крие в миналото ми? Не. Така че няма смисъл да се паникьосвам.
Двукрилата врата се затвори и Бъч вдигна поглед. Рейдж беше бос и с влажна коса, носеше избелели дънки и черен поларен блузон. По някаква нелепа причина, Бъч забеляза, че дори стъпалата му бяха страхотни. Нито следа от косми по кокалчетата или криви нокти. Копелето беше съвършено от главата до петите.
— По дяволите, ченге — каза той. — Наистина ли смяташ да го направиш?
Бъч кимна и Вишъс пристъпи иззад Рейдж и си свали ръкавицата.
— Ще трябва да си махнеш ризата, приятелю.
Бъч се съблече до кръста и хвърли марковата риза на дивана.
— Мога ли да задържа кръста?
— Да. Не би трябвало да се разтопи. Поне не твърде много.
Ви напъха ръкавицата в задния си джоб, после свали кожения си колан и го подаде на Рейдж.