— Искам да го сложиш в устата му и да го държиш там, за да не си строши зъбите. Но не го докосвай. И без това ще получиш изгаряния само от това, че си толкова близо.
Рейдж пристъпи напред, но неочаквано почукване на вратата ги прекъсна.
Иззад солидното дърво долетя гласът на Мариса.
— Бъч? Рот?
Ново почукване. Още по-силно.
— Господарю? Какво става там?
Рот погледна към Бъч и повдигна въпросително вежди.
— Нека поговоря с нея — каза Бъч.
Рот отвори вратата със силата на волята си и Мариса нахълта в стаята. Погледът й се премести от ръката на Ви към голите гърди на Бъч и лицето й пребледня като платно.
— Какво ще му правите?
Бъч направи крачка към нея.
— Ще се опитаме да разберем дали във вените ми тече кръвта на расата ти.
Мариса го зяпна с широко отворена уста. После рязко се обърна към Рот.
— Кажи им да спрат. Кажи им, че не могат да го направят. Кажи им…
— Изборът е негов, Мариса.
— Но това ще го убие!
— Мариса — каза Бъч, — заслужава си риска, за да открия истината.
Тя се завъртя към него и го погледна с пламнали от изпепеляващ гняв очи. Последва пауза, после тя го зашлеви през лицето.
— Това е, задето не те е грижа за самия теб — каза тя и без дори да си поеме дъх, го зашлеви още веднъж. — А това е, задето не ми каза какво смяташ да правиш.
Силна болка опали бузата на Бъч и запулсира с ритъма на сърцето му.
— Момчета, ще ни оставите ли сами за малко? — тихо каза той, без да откъсва очи от пребледнялото й лице.
Когато братята изчезнаха, Бъч се опита да улови ръцете й, но тя рязко ги дръпна и ги обви около тялото си.
— Мариса… това е единственият начин, за който се сещам.
— Начин да постигнеш какво?
— Да бъда онзи, от когото се нуждаеш.
— Да бъдеш онзи, от когото се нуждая? Нужно ми е само да бъдеш себе си. И да си жив.
— Това няма да ме убие.
— Колко успокояващо! И откъде си сигурен? Да не си го правил и преди?
— Трябва да го сторя.
— Не, не трябва…
— Мариса — тросна се той. — Постави се на моето място. Представи си, че ме обичаш, но че аз имам нужда да бъда с друга, която да поддържа живота ми, докато ти не си в състояние да направиш абсолютно нищо, месец след месец, година след година. Представи си какво е усещането да знаеш, че ще умреш първа и ще ме оставиш сам. Че в моя свят ти винаги ще си останеш второ качество.
— Значи предпочиташ да умреш, пред това да бъдеш с мен?
— Казах ти, това няма да ме…
— Ами след това? Да не мислиш, че не мога да се досетя? Нима искаш да ми кажеш, че ако откриеш, че си потомък на вампир, няма да опиташ нещо наистина глупаво?
— Толкова много те обичам…
— По дяволите! Ако ме обичаше, нямаше да си причиняваш това. Ако ме обичаше… — Гласът на Мариса се прекърши. — Ако ме обичаше…
Очите й се наляха със сълзи и с едно рязко движение тя закри лицето си с ръце и потрепери от глава до пети.
— Скъпа, всичко ще бъде наред.
Слава богу, този път му позволи да я прегърне!
— Скъпа…
— Толкова съм ти ядосана! — каза тя, заровила лице в гърдите му. — Ти си арогантен, горделив глупак, който разбива сърцето ми.
— Аз съм мъж, който иска да се грижи за своята жена.
— Както казах — проклет глупак. А и нали обеща, че вече няма да се грижиш за мен, изключвайки ме от живота си.
— Наистина съжалявам, просто исках да ти кажа, когато всичко свърши. Освен това имам пълна вяра във Ви. Бих му поверил живота си.
Той повдигна лицето й и нежно избърса сълзите й.
— Просто не мога да престана да мисля за бъдещето. Аз съм на тридесет и седем и досега в живота ми е имало предимно цигари и алкохол. Кой знае, след десет години може и да не съм жив.
— Значи, ако умреш сега, ще изгубя цели десет години. Искам през тези години да бъда с теб.
— А аз искам векове. Столетия. И искам да престанеш да се храниш от Ривендж.
Мариса затвори очи и поклати глава.
— Казах ти, че между нас няма нищо романтично.
— Не и от твоя страна. Но можеш ли да ми кажеш с ръка на сърцето, че той не те желае? — Мариса не отговори и Бъч кимна. — Така си и мислех. Не го обвинявам, но и не ми е приятно. Въпреки че… по дяволите, ти навярно трябва да бъдеш с някой като него, някой от твоята класа.