— Но няма ли да ги е грижа? — попита тя и когато Бъч поклати глава, по лицето й се разля печал. — Трябва да бъдеш оплакан от своята плът и кръв.
— И ще бъда. От Братството.
Очите на Мариса се насълзиха и Бъч я целуна.
— И повече никакви приказки за оплакване. То не влиза в плана. Забрави за това.
— Аз…
— Шшшт. Да не говорим за това. Никой от нас няма да ходи никъде.
Той отпусна глава до нейната и продължи да прокарва пръсти през разкошната й руса коса. Когато дишането й стана дълбоко и равномерно, той се доближи още мъничко, притисна я към голите си гърди и затвори очи.
Трябва да бе заспал, защото малко по-късно се събуди по най-приятния начин. Целуваше я по шията, а ръката му се плъзгаше надолу към гърдите й. Беше прехвърлил крак над нея, така че ерекцията му се притискаше към ханша й. Той изруга и се отдръпна, но тя го последва, без да се откъсва от него, докато накрая едва не се озова отгоре му.
Внезапно очите й се отвориха.
— О…
Бъч вдигна ръце и отметна косата от лицето й. Очите им се срещнаха.
Той повдигна глава от възглавницата и нежно я целуна по устните. Веднъж, два, три пъти.
— Има… има ли нещо? — прошепна тя.
— Да, мисля, че има.
Той отново я целуна, но този път езикът му проникна в устата й и докосна нейния. Докато се целуваха, телата им започнаха да се движат в ритъма на сексуалния акт — неговите бедра се движеха ту нагоре, ту надолу, я тя ги поемаше, потривайки се в него.
Не бързаха за никъде и Бъч бавно я разсъблече. Когато Мариса остана гола, той се отдръпна назад и я погледна.
О, господи! Тази мека женска кожа. Съвършените й гърди с набъбнали зърна. Тайните й. Но най-прекрасно от всичко беше лицето й — по него нямаше и следа от страх, само чувствено очакване.
Което означаваше, че този път той ще довърши онова, което бяха започнали. Ако в очите й беше зърнал и сянка на съмнение, щеше просто да й достави удоволствие и да спре дотам. Но тя искаше същото, което и той, а този път нямаше да има болка.
Бъч стана и се събу, при което мокасините „Гучи“ издумкаха глухо. Отворила широко очи, Мариса го гледаше как посяга към кръста си и разкопчава първо копчето, а после и ципа. Боксерките му тупнаха на земята заедно с панталоните, освобождавайки щръкналата му ерекция. Той я покри с ръка и я притисна към корема си, за да не стресне Мариса.
После легна, а тя се долепи до него.
— О, господи! — простена той, когато кожата й се докосна до неговата.
— Толкова си гол — прошепна тя в рамото му.
Той се усмихна в косата й.
— Ти също.
Мариса плъзна ръце по тялото му и Бъч почувства как огънят в него лумва още по-силно, особено когато едната й ръка пое надолу. Когато дланта й докосна долната част на корема му, ерекцията му затуптя от неудържима нужда да бъде докосната, погалена, стисната, докато не изригне.
Но той улови ръката й и я отдръпна.
— Мариса, искам да направиш нещо за мен.
— Какво?
— Позволи ми да те преведа през това преживяване. Нека този път да бъде за теб.
И преди Мариса да успее да възрази, той покри устата й със своята.
Толкова беше внимателен, помисли си Мариса. И така сдържан. Всяко докосване беше нежно и гальовно, всяка целувка — бавна и ласкава. Дори когато езикът му беше в устата й, а ръката му — между краката й и желанието му я подлудяваше, той напълно се владееше.
Затова, когато легна отгоре й и разтвори бедрата й със своите, тя нито трепна, нито се поколеба. Тялото й беше готово да го приеме в себе си. Разбра го по гладкото усещане на пръстите му, когато той я докосна. Както и по желанието да почувства не само тях в себе си.
Той се намести по-удобно и възхитителната му твърдина опари сърцевината й, когато я докосна. Раменете му се напрегнаха, той пъхна ръка между телата им и ерекцията му намери нейния вход.
Бъч се повдигна на яките си ръце и като прикова поглед в очите й, подхвана лекото, ритмично движение, което Мариса помнеше отпреди. Без да го е искала, Мариса усети лека тревога и се помъчи да я прогони, опитвайки се да се отпусне.
— Толкова си красива — простена той. — Добре ли си?
Мариса прокара ръце по ребрата му, наслаждавайки се на усещането от здравите му кости под кожата.
— Да.
Натиск и отдръпване, натиск и отдръпване, всеки път — малко по-навътре от предишния. Тя затвори очи и се сля с движението на тялото му върху нея, вътре в нея. Този път разтягането и пълнотата, които усещаше, начинът, по който вътрешността й го приемаше, й се сториха прекрасни, а не плашещи. Инстинктивно, тя изви гръбнак, а когато отново се изпъна, внезапно осъзна, че тазът й се е слял с неговия.