Защото се бе забъркал в света на вампирите.
Сигурно беше, като да те приемат в Обществото на лесърите, помисли си Ван, докато палеше колата. Щом веднъж влезеш, прекъсваш всичките си връзки с външния свят. И връщане назад няма.
Само дето този тип все още беше в Колдуел.
Което означаваше, че рано или късно ще бъде очистен и Ван искаше той да го направи. Време беше да убие първата си жертва като лесър и това бивше ченге щеше да му свърши работа толкова добре, колкото и всеки, който имаше пулс.
Точно както господин Х. му бе наредил. Открий го. И го премахни.
Ван спря на един светофар и се намръщи. Това желание да убива би трябвало да го разтревожи, само че откакто се бе присъединил към Обществото на лесърите, той сякаш бе изгубил част от своята… човечност. И с всеки изминал ден губеше все повече и повече. Ето — и брат му вече не му липсваше.
Това също би трябвало да го обезпокои, нали? Но изобщо не бе така.
Защото Ван усещаше как някаква мрачна сила се разраства в него и запълва празнината, останала след загубата на душата му. С всеки изминал ден той ставаше все по-… могъщ.
37.
Бъч пое през застланата със сини постелки тренировъчна зала, насочвайки се към стоманената врата в другия й край. Вървеше след Рот и Вишъс, стиснал здраво ръката на Мариса. Искаше му се да й каже нещо окуражително, но знаеше, че тя е прекалено интелигентна, за да я залъгва с празни приказки от рода на „всичко ще бъде наред“. Истината беше, че никой не знаеше какво ще се случи, и всеки опит да й вдъхне фалшива увереност само щеше да влоши положението и да я накара да мисли за риска, който той поемаше.
Когато прекосиха залата, Ви отключи допълнително подсилената врата и след като минаха през същинска джунгла от тренировъчни съоръжения и оръжия, те отидоха в помещението за първа помощ и физиотерапия. Ви ги пусна да влязат и запали флуоресцентните лампи, които се включиха с шумно жужене.
Мястото беше като извадено от някой епизод на „Спешно отделение“ — цялото в бели плочки и стоманени шкафчета със стъклени врати, пълни с шишенца и най-различни медицински консумативи. В единия ъгъл имаше джакузи, маса за масажи и спешен шкаф, но Бъч почти не ги забеляза, тъй като цялото му внимание бе насочено към средата на стаята, където щеше да се разиграе неговата драма. Там, като сцена, очакваща Шекспир, стоеше носилка на колела. Над нея висеше някакъв високотехнологичен полилей, а отдолу… отдолу имаше отворен канал.
Бъч опита да си се представи опънат върху масата и облян от светлина. И изпита усещането, че се дави.
— Би трябвало да го направим в клиниката на Хавърс — глухо каза Мариса, когато Рот затвори вратата, но Ви поклати глава.
— Не се засягай, но не бих завел Бъч при брат ти даже и за най-обикновено порязване. А и колкото по-малко се знае за това, толкова по-добре.
При тези думи той отиде до носилката, за да се увери, че спирачката е запъната.
— Освен това самият аз съм дяволски добър лекар — добави той. — Бъч, сваляй дрехите и да се залавяме за работа.
Бъч се съблече, докато не остана по боксерки, и целият настръхна.
— Не може ли да направим нещо с температурата в този хладилник?
— Аха — отвърна Ви и отиде до стената. — През първата част искаме да е топло. После ще трябва да пусна климатика на най-ниската температура и ти ще си ми благодарен за това.
Бъч отиде до масата и се покатери върху нея. Със съскащ звук отгоре заструи топъл въздух, а Бъч протегна ръце към Мариса. Тя затвори очи за миг, но после отиде при него и той я притисна до гърдите си, приютявайки се в топлината на тялото й. По бузите й се стичаха сълзи, бавни и безмълвни, а когато Бъч се опита да каже нещо, тя поклати глава.
— Искате ли да се обвържете днес?
Всички в стаята подскочиха.
Дребничка фигура в черни одежди се беше появила сякаш от нищото в единия ъгъл. Скрайб Върджин.
Сърцето на Бъч заби учестено. Беше я виждал само веднъж, на сватбата на Рот и Бет, но тя беше съвсем същата, както и тогава — присъствие, което вдъхваше респект и страх, въплътено могъщество, природна сила.
Изведнъж той осъзна какво го бе попитала.