Тя се обърна към Мариса.
— Подай ми ръката си, дете мое.
В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.
— Да. Вие сте прекрасна двойка — оповести Скрайб Върджин. — Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.
Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:
— Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.
Кралят сведе почтително глава.
— Така да бъде.
Скрайб Върджин се обърна към Бъч.
— Сега ще видим колко си силен.
— Почакайте — каза Бъч, мислейки си за глимера. — Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?
— Играе си с огъня — промърмори Ви под носа си. — Играе си с шибания огън.
Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.
— Би трябвало да те убия още сега.
— Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.
— Човеко, ти си потресаващо арогантен — изплющя гласът на Скрайб Върджин. — И изобщо не се покайваш за това, нали?
— Не се опитвам да бъда груб, кълна се. Просто трябва да знам, че тя ще е в безопасност.
— Познал ли си тялото й? Бил ли си с нея като мъж?
— Да — отвърна Бъч и когато Мариса порозовя от смущение, той я притисна до себе си. — Беше… беше с любов.
И той прошепна нещо в ухото на Мариса. Скрайб Върджин изглеждаше трогната и когато проговори, гласът й беше почти ласкав:
— Тогава ще стане така, както поиска — тя ще бъде твоя вдовица и никой закон, касаещ необвързаните жени, няма да се отнася до нея.
Бъч въздъхна облекчено и помилва Мариса по гърба.
— Слава богу.
— Знаеш ли, човеко, ако си оправиш обноските, двамата може и да се спогодим.
— Ако обещая да се постарая, ще ми помогнете ли да преживея онова, което ми предстои?
Скрайб Върджин отметна глава назад и се разсмя с глас.
— Не, няма да ти помогна. Но искрено ти желая най-доброто.
При тези думи тя хвърли смразяващ поглед на Рот, който поклащаше глава, широко усмихнат.
— Но не си мислете, че ще търпя подобни волности от останалите, които търсят помощта ми.
Усмивката на Рот начаса се стопи.
— И аз, и моите братя прекрасно знаем как подобава да се държим — увери я той.
— Чудесно.
Воалът на Скрайб Върджин отново се спусна върху лицето й, въпреки че тя дори не го докосна. Миг преди черната тъкан да я скрие от очите им, тя каза:
— Ще направите добре, ако доведете кралицата, преди да сте започнали.
И с тези думи тя изчезна.
Вишъс подсвирна и избърса челото си с ръка.
— Бъч, човече, страхотен късмет извади, че тя те хареса.
Рот извади мобилния си телефон и започна да набира.
— Мамка му, мислех, че ще те изгубим, преди да сме започнали… Бет? Здравей, лийлан, можеш ли да дойдеш в тренировъчната зала?
Вишъс се залови да подрежда най-различни инструменти в стерилни опаковки върху една табличка на колела, а Бъч легна върху масата и погледна към Мариса.
— Ако нещата се объркат, ще те чакам в Небитието.
Каза го не толкова защото го вярваше, а за да я окуражи.
Тя се наведе и го целуна. Остана така, долепила буза до неговата, докато Ви не се прокашля тихичко. Мариса отстъпи назад и започна да шепти нещо на Древния език, едва доловим поток от отчаяни думи, молитва, която бе по-скоро въздишка, отколкото глас.
Ви докара инструментите до носилката и застана откъм краката на Бъч. В ръката си държеше нещо, но така, че да не се вижда какво е. Разнесе се металическо дрънчене, долният край на масата се повдигна и Бъч усети как кръвта се стича в главата му.
— Готов ли си? — попита го Ви.
Бъч погледна към Мариса.
— Изведнъж взе да ми се струва, че всичко се случва твърде бързо.
Вратата се отвори и в стаята влезе Бет. Тя поздрави тихичко и отиде при Рот, който обви ръце около кръста й и я притисна до себе си.