— Готов ли си, Рот? — попита той.
— Къде искаш да застана?
— Ето тук, до гърдите му.
С тези думи Вишъс взе дълъг, тънък стерилен пакет и го отвори. Иглата, която извади отвътре, беше дълга поне петнайсет сантиметра и дебела колкото химикалка.
— Как е пулсът му, Бет?
— Все по-бавен. И много слаб.
— Мариса? Ще те помоля да пазиш тишина, за да може Бет да чува по-добре, става ли?
Мариса начаса затвори уста и започна да се моли наум.
Минутите течаха, а те все така стояха около Бъч като жива картина. Единственото, което се движеше, беше кръвта, която капеше от китките му и се стичаше в канала с отвратителен клокочещ звук, от който на Мариса й идваше да закрещи.
— Все още бие — прошепна Бет.
— Ето как ще се развият нещата — каза Вишъс, местейки поглед между тях. — Когато Бет ми даде сигнал, ще изправя масата. Докато аз работя върху Рот, искам вие двете да затворите раните на китките му. Всяка секунда е от значение, така че трябва да го направите много бързо, ясно?
Бет и Мариса кимнаха.
— Отслабва — каза Бет, приковала тъмносините си очи в часовника. Едната й ръка се вдигна, за да намести слушалката на стетоскопа. — Отслабва…
Секундите се проточиха до безкрай, Мариса превключи на автопилот. Страхът и паниката бяха изместени от някаква сурова концентрация, дошла сякаш от нищото.
Бет се навъси и се приведе над Бъч, сякаш това щеше да помогне.
— Сега!
Ви незабавно изравни масата, а Мариса изтича до едната китка на Бъч в същия миг, в който Бет долепи устни до другата. Докато те двете затваряха раните му, Вишъс заби дебелата игла в сгъвката на ръката на Рот.
— Отдръпнете се! — рязко нареди Вишъс, когато извади иглата от вената на краля.
Стиснал спринцовката в юмрук, той се наведе над Бъч, забързано напипа правилното място и с все сила заби иглата в сърцето му.
Мариса политна назад, когато видя буталото да се спуска надолу, но някой я улови. Рот.
Ви извади спринцовката и я хвърли на масата, после грабна дефибрилатора, който започна да се зарежда с жужене.
— Пазете се! — извика той и долепи електродите до гърдите на Бъч.
Тялото на Бъч подскочи и Ви докосна вената на врата му.
— Пазете се! — извика той и отново допря дефибрилатора до гърдите му.
Мариса се отпусна немощно в ръцете на Рот, когато Вишъс захвърли електродите върху масата, запуши носа на Бъч с пръсти и духна два пъти в устата му, а после започна сърдечен масаж. Докато го правеше, от устните му се откъсна ръмжене, а вампирските му зъби се оголиха, сякаш беше сърдит на Бъч, чиято кожа беше започнала да придобива сивкав оттенък.
— … три… четири… пет…
Докато Ви продължаваше да брои, Мариса се отскубна от ръцете на Рот.
— Бъч… Бъч… не си отивай… остани при нас. Остани при мен.
— … девет… десет.
Ви отново вдиша два пъти в устата на Бъч и допря ръка до шията му.
— Моля те, Бъч — умоляваше го Мариса.
Ви взе стетоскопа и се заслуша.
— Нищо. По дяволите!
38.
Две минути по-късно Вишъс прекрати опитите за реанимация и Мариса го сграбчи за рамото:
— Не можеш да се откажеш!
— Не се отказвам. Дай ми ръката си.
Мариса се подчини и Ви поряза китката й.
— Сложи я върху устата му. Веднага.
Тя изтича до главата на Бъч, разтвори устните и зъбите му и сложи китката си върху устата му, докато Ви отново се залови със сърдечния масаж. Мариса затаи дъх, молейки се Бъч да започне да пие, надявайки се, че част от нея се влива в него и му помага да оцелее.
Но не… той беше мъртъв… Бъч беше мъртъв… Бъч беше мъртъв…
Някой стенеше. Тя. Да, звукът идваше от нейните гърди.
Вишъс спря за миг и докосна шията на Бъч. После грабна стетоскопа, но преди да успее да го допре до гърдите му, Мариса видя как те се повдигат. Или пък не?
— Бъч? — повика го тя.
— Чувам нещо — обади се Вишъс и премести слушалката малко встрани. — Да… Чувам нещо…
Гърдите на Бъч се разшириха, когато той си пое въздух през носа, после устата му, допряна до китката на Мариса, се раздвижи. Мариса намести ръката си, така че да му е по-удобно.
— Бъч?
Гърдите му отново се надигнаха и устата му се отдръпна от вената й, когато дробовете му се изпълниха с въздух. Последва пауза, после ново вдишване. Още по-дълбоко…