— Бъч? Чуваш ли…
Очите на Бъч се отвориха и Мариса усети как се вледенява.
В този поглед нямаше и следа от мъжа, когото тя обичаше. Нямаше нищо, само свиреп гняв.
Бъч изрева и сграбчи ръката й толкова силно, че тя изохка. Нямаше как да избяга, когато той впи устни в китката й и жадно засмука. Тялото му се загърчи върху масата, докато той хапеше ръката й и пиеше на големи, ненаситни глътки, в широко отворените му очи гореше животински блясък.
През вълните на болката Мариса почувства как я обзема безграничен, всепоглъщащ страх.
„Кажи ми, че все още си тук“, мислеше си тя. „Кажи ми, че все още си при нас…“
Много скоро започна да й прималява.
— Пие прекалено много — обади се Вишъс напрегнато.
Преди да успее да отговори, Мариса усети как някаква тежка миризма изпълва ноздрите й… миризма на обвързване. Миризмата на Рот. Само че на какво се дължеше това неочаквано желание да маркира територията си тук и сега?
Мариса се олюля и силните пръсти на Вишъс я уловиха над лакътя.
— Достатъчно, Мариса.
Но Бъч беше обезумял от глад…
— Не! Не…
— Нека аз продължа.
Мариса погледна към Бет… а после към Рот, който стоеше до своята лийлан с разкривено лице и напрегнато, готово за битка тяло.
— Мариса? Имаш ли нещо против да го нахраня? — попита Бет и Мариса я погледна.
Господи, това бяха съвсем същите думи, които бяха изречени миналия юли… когато Рот беше на крачка от смъртта и се нуждаеше от кръвта на Мариса.
— Ще ми позволиш ли, Мариса?
Тя кимна сковано и Рот заръмжа, оголвайки вампирските си зъби, които изведнъж бяха станали дълги като ками.
По дяволите, положението ставаше опасно. Напълно обвързаните мъжки вампири не деляха своите жени. Никога. Всъщност те бяха готови да се бият до смърт, за да не допуснат друг мъж близо до своите жени, когато ставаше въпрос за хранене.
Бет вдигна поглед към своя хелрен, но преди да каже каквото и да било, Рот изръмжа:
— Ви, докарай си задника тук, за да ме обуздаваш.
Вишъс се приближи, като си мислеше, че му се щеше и Рейдж да е тук.
По дяволите… това беше отвратителна идея. Един напълно обвързан мъжки вампир беше на път да гледа как друг пие от неговата шелан. Мамка му, когато Скрайб Върджин ги бе посъветвала да повикат Бет, Вишъс си помисли, че е поради някакви обредни причини, а не за да им послужи като още една вена. Но имаха ли друг избор? Бъч щеше да изпие Мариса до последната капчица и пак щеше да остане жаден, а в къщата нямаше друга жена, която да използват — Мери не беше вампир, а Бела беше бременна.
Пък и положението нямаше да е по-различно, ако трябваше да обуздават другите двама братя. За да усмирят звяра в Рейдж, щеше да им трябва не пистолет с приспивателни стрелички, а истински топ, а Зи… о, по дяволите.
Бет вдигна ръка и помилва лицето на своя хелрен.
— Може би е по-добре да не гледаш.
Рот я улови за гърлото и я целуна необуздано, после сграбчи ръката й и откри вената й.
— Върви при него. Веднага! — Той я побутна към масата, а сам се отдръпна назад и се притисна до стената. — Вишъс, най-добре ме хвани, иначе нещата ще загрубеят.
Могъщото тяло на краля трепереше, мускулите му се обтегнаха, пот заструи от всичките му пори, а в очите му лумна такъв пламък, че дори тъмните очила не можеха да го скрият.
Ви се хвърли отгоре му и срещна незабавна, отчаяна съпротива. Като че ли се опитваше да удържи бик.
— Защо… не излезеш… навън? — изпухтя Ви, докато се бореше да обуздае Рот.
— Ще трябва… да мина… покрай него… за да стигна вратата. Няма… как…
Ви завъртя глава и погледна към масата.
По дяволите, Мариса всеки момент щеше да припадне, ако не се откъснеше от Бъч. А и ченгето нямаше да остави източникът му на кръв да си отиде толкова лесно.
— Бет! — извика Вишъс, докато Рот се дърпаше. — Запуши му носа. Запуши му носа и натисни челото му надолу. Само така ще го принудиш да я пусне.
Когато Бет стисна носа на Бъч, от гърлото му се изтръгна нечовешки звук, сякаш се досещаше какво ще стане. Тялото му се напрегна, готово да се бие с всеки, който се опита да му отнеме храната.
„Господи, само да не се нахвърли върху Бет“, помисли си Ви. Рот беше толкова превъзбуден, че като нищо щеше да се отскубне и да убие Бъч.