Двете жени се справиха чудесно. Мариса отскубна китката си от Бъч и го удържа за раменете, докато Бет поднесе ръка към устата му. Когато усети новата вена до устните си, Бъч засмука жадно, простенвайки от удоволствие при непознатия вкус.
При което, естествено, Рот направо обезумя.
Той се хвърли към масата, повличайки Вишъс със себе си.
— Мариса! — изкрещя Ви и стисна Рот през кръста като някакво подобие на пояс от плът и кръв. — Имам нужда от помощ!
Мариса погледна към тях и… За бога, наистина си я биваше! Тя без съмнение искаше да е до Бъч, но въпреки това се хвърли към тях и се блъсна в Рот. Той залитна назад под напора й и Вишъс успя да се намести — главата му беше извита под неудобен ъгъл, но ръцете му бяха точно там, където трябваше — едната стискаше Рот за врата, другата беше обвита около кръста му. За всеки случай, Вишъс промуши единия си крак между краката му, за да го препъне, в случай че отново реши да се втурне напред.
Без никой да й казва, Мариса стори същото, като едновременно с това притисна гърдите на Рот с едната си ръка. По дяволите. Тя кървеше.
— Мариса… дай си ръката насам — задъхано каза Ви, напрегнал мускули до краен предел. — Мариса…
Тя като че ли не го чуваше, прекалено погълната от онова, което се разиграваше върху носилката.
— Мариса… кръвта ти ще изтече. Дай си проклетата китка насам.
Тя го послуша разсеяно, без да поглежда какво прави. Докато Ви не долепи устни до кожата й. Тогава тя ахна и се обърна към него.
Очите им се срещнаха. Нейните бяха широко отворени.
— Само за да спра кървенето — обясни Ви, допрял устни до раната й.
Откъм Бъч се разнесе някакъв звук и Мариса се обърна натам.
Изведнъж, въпреки напрежението от опитите да удържи Рот, времето сякаш спря за Ви. Без да откъсва очи от съвършения й профил, той ближеше изпохапаната й китка, и като запечата раните, облекчи болката и започна изцелителния процес. Подтикван от нещо, което и сам не искаше да назове, Ви отново и отново прокарваше език по кожата й, вкусвайки кръвта й… и Бъч.
Повтори го повече пъти, отколкото бе необходимо. Даде си сметка, че трябва да спре, тъй като беше прекрачил границата… а и Рот бе на път да се отскубне. При последното близване, погледът му спря върху Бъч и той допря устни до кожата й като в целувка, обзет от необяснимото усещане, че се сбогува със своя съквартирант.
Бъч се събуди като в някакъв водовъртеж. Вихрушка. Месомелачка.
В тялото му бушуваше буря и изопваше мускулите му. Освен това пиеше нещо. Нещо толкова вкусно, че му се плачеше… нещо гъсто и прекрасно се стичаше по езика му, уханно вино. Докато преглъщаше отново и отново, си спомни, че и преди бе опитвал нещо подобно. Не от същата реколта, но…
Той отвори очи и едва не припадна.
Беше жив, преминал бе от другата страна и…
Я чакай, та това не беше Мариса! Над лицето му падаше черна коса.
Бъч рязко се отдръпна.
— Мариса?
Когато чу гласа й, той се обърна по посока на звука. И едва не подскочи.
Исусе Христе! Изобщо не очакваше да види това и определено не приличаше на поздрав по случай началото на новия му живот. Ни най-малко.
Рот бе като излязъл от филм на ужасите — огромен, ръмжащ вампир с оголени зъби и пламнали очи. И се мъчеше да се докопа до него.
За щастие, Вишъс и Мариса се опитваха да му попречат. За нещастие, надали щяха да успеят да го удържат още дълго.
Бъч вдигна поглед към Бет, която бе поднесла ръка към устата си и се опитваше да затвори раната на китката си.
— О… мамка му.
Беше изпил много от кръвта й, нали? Мамка му.
Бъч отпусна глава на масата. Рот щеше да го убие. В това нямаше никакво съмнение. Когато Вишъс и Мариса го пуснеха, кралят щеше да помете стаята с него.
Бъч ругаеше наум и се опитваше да прецени разстоянието до вратата, когато Бет отиде до тримата вампири.
— Рот? — повика тя краля и като сниши глас, се обърна към Мариса и Ви: — Не го пускайте още.
Бъч се завъртя на една страна и срещна погледа на Мариса, молейки се това да не са последните мигове от живота му. Нямаше търпение да бъде близо до нея, но си даваше сметка, че трябва да е много внимателен.
— Рот? — повтори Бет.