Силно се надяваше скоро да довършат церемонията по обвързването. Според Ви не беше особено добра идея да го режат още през първата седмица след трансформацията и Бъч се бе съгласил, но скоро щяха да го направят. А след това двамата с Мариса щяха да се венчаят и в църква.
Интересното беше, че Бъч бе започнал редовно да посещава вечерната служба в местната църква. Нахлупил шапката на „Ред Сокс“ ниско над челото си и навел глава, той сядаше най-отзад и като се държеше настрани от другите, търсеше единение с Бог.
Защото мракът все още беше вътре в него. Той не беше сам в тялото си. Скрита някъде между ребрата и гръбнака му, в него се спотайваше сянка и той я усещаше непрестанно — тя бе там, движеше се в него и го наблюдаваше. Понякога дори надзърташе през очите му и тогава Бъч се боеше от самия себе си.
Но посещенията в църквата му помагаха. Действаше му успокояващо да си мисли, че доброто, с което беше пропит въздухът там, се просмуква и в него. Искаше му се да вярва, че Бог го чува. Нуждаеше се да знае, че съществува сила извън него, която да му помогне да не изгуби човещината си и своята душа. Защото без това щеше да е мъртъв, дори и сърцето му да продължеше да бие.
— Ей, ченге?
Без да губи ритъма си на тренажора, Бъч погледна към вратата. На прага стоеше Фюри, а под светлината на флуоресцентните лампи великолепната му коса грееше в червено, жълто и кафяво.
— Какво има, Фюри?
Братът се приближи, накуцвайки едва забележимо.
— Рот иска да присъстваш на вечерната ни среща, преди да излезем навън.
Бъч хвърли поглед към Ви, който упорито вдигаше гирите си, забил поглед в пода.
— Защо?
— Просто иска да дойдеш.
— Добре.
След като Фюри си тръгна, Бъч каза:
— Ви, знаеш ли за какво е всичко това?
Съквартирантът му сви рамене.
— Просто трябва да ходиш на срещите.
— Срещите? Имаш предвид всяка вечер?
Вишъс продължаваше да се упражнява с гирите толкова усърдно, че вените на ръцете му се издуха.
— Аха. Всяка вечер.
Когато три часа по-късно двамата с Рейдж се качиха в кадилака и потеглиха нанякъде, Бъч още не можеше да разбере какво точно се беше случило. Знаеше единствено, че седи в колата, облечен в кожени дрехи, препасал дълъг ловджийски нож на хълбока си и с по един „Глок“ под всяка мишница.
Бяха го изпратили навън като воин.
Засега беше само пробно, а и трябваше да го обсъди с Мариса, но Бъч определено искаше да се получи. Искаше… да, искаше да се бие. А и братята също го искаха. Бяха го обсъдили най-задълбочено, особено онова с тъмната му страна, и в крайна сметка бяха стигнали до извода, че той има и желание, и необходимите заложби, за да убива лесъри. Те се нуждаеха от още бойци на своя страна във войната си срещу Обществото, така че решиха да опитат.
Докато Рейдж караше към центъра на града, Бъч се взираше през прозореца. Жалко, че Ви почиваше тази вечер. Щеше му се първото му излизане да бъде заедно с него, но поне беше доволен, че съквартиранта му го няма не защото не бе в състояние да излиза, а защото днес бе негов ред да си остане вкъщи. Всъщност напоследък той като че ли спеше много по-добре и Бъч отдавна не го бе чувал да крещи насън.
— Готов ли си? — обади се Рейдж.
— Аха.
Бъч направо нямаше търпение да използва новото си тяло, и то точно по този начин — в битка.
Петнайсетина минути по-късно Рейдж паркира зад „Скриймърс“. Докато вървяха към Десета улица, Бъч изведнъж спря и се приближи до една стена.
— Бъч?
Изправен срещу миналото си, Бъч протегна ръка и докосна черното петно от взрива, унищожил колата на Дариъс. Да… ето къде беше започнало всичко миналото лято. Но докато докосваше влажните грапави тухли, Бъч внезапно почувства, че същинското начало е тук и сега. Истинската му природа беше излязла на повърхността и той най-сетне можеше да бъде онзи, който бе в действителност.
— Добре ли си, мой човек?
— Пълен кръг, Холивуд — каза Бъч и се обърна към своя приятел. — Пълен кръг.
Рейдж го изгледа неразбиращо, но Бъч просто се усмихна и продължи напред.
— Е, как протичат тези ваши патрули? — попита той, когато излязоха на Десета улица.
— Обикновено покриваме периметър от около двайсет и пет пресечки, като го обикаляме два пъти. Ние търсим лесърите, те се опитват да открият някой от нас. Битката започва веднага щом…