Когато отвън се разнесоха забързани стъпки, той погледна към отворената двукрила врата и видя Мариса да минава по коридора с безутешно изражение на лицето. Бъч, който я следваше по петите, изглеждаше по-зле и от нея.
О, не… дано всичко между тях се оправи. Джон страшно харесваше и двамата.
На горния етаж се затръшна врата. Той отиде до прозореца и се загледа навън, мислейки си за онова, което Рот бе казал — че Тор е жив.
Как му се искаше да е истина.
— Господарю? — разнесе се гласът на Фриц и когато Джон се обърна, старият доген се усмихна. — Гостенката ви е тук. Да я поканя ли да влезе?
Джон преглътна. Два пъти. После кимна. Фриц изчезна и миг по-късно на прага застана една жена. Без да поглежда към Джон, тя се поклони и остана наведена, сякаш в молитва. Облечена в бяла тога, тя трябва да бе висока около метър и осемдесет. Русата й коса беше навита и вдигната високо, и макар че сега Джон не виждаше лицето й, онова, което бе зърнал, преди тя да се наведе в поклон, му бе предостатъчно.
Беше изумително красива. Ангелски красива.
Последва дълго мълчание. Джон можеше само да я гледа с широко отворени очи.
— Ваша светлост — промълви тя най-сетне. — Може ли да срещна погледа ви?
Джон отвори уста. И трескаво закима.
Тя обаче си остана все така приведена в поклон. В което, разбира се, нямаше нищо странно — нали не можеше да го види. Мамка му!
— Ваша светлост? — Гласът й потрепери. — Навярно… Бихте ли искали да дойде някоя друга от нас?
Джон се приближи до нея и вдигна ръка, за да я докосне лекичко. Само че къде? Тогата й беше с доста дълбоко деколте, освен това имаше цепки както на ръкавите, така и на полата… Господи, ухаеше прекрасно.
Джон я докосна неловко по рамото и тя сепнато си пое дъх, сякаш допирът му я бе изненадал.
— Ваша светлост?
С лек натиск върху ръката й той я накара да се изправи. Господи… очите й бяха толкова зелени. Като лятно грозде. Или като сърцевината на лайм.
Джон посочи гърлото си и направи жест, все едно го прерязва.
Съвършеното й лице се наклони на една страна.
— Ваша светлост не говори?
Джон поклати глава, леко учуден, че Рот не й беше споменал за това. Разбира се, кралят си имаше много други неща на главата.
В отговор очите на Лейла грейнаха и тя се усмихна, с което направо го зашемети. Зъбите й бяха съвършени, а вампирските й зъби… те бяха просто великолепни.
— Ваша светлост, обетът за мълчание е достоен за възхищение. Такъв самоконтрол. Ваша светлост, потомъкът на Дариъс, син на Марклон, един ден ще стане могъщ воин.
Мили боже. Тя бе впечатлена от него. И след като искаше да си мисли, че Джон е дал обет за мълчание, какво пък толкова! Нямаше причина да й обяснява, че е ням.
— Навярно искате да знаете повече за мен? — каза тя. — Да се уверите, че когато настане мигът, ще получите онова, от което имате нужда?
Джон кимна и махна към дивана. Добре, че си бе взел бележника. Можеха да поседят заедно и да се опознаят…
Когато вдигна поглед, тогата на Лейла се бе свлякла в краката й и тя стоеше пред него, възхитително гола.
Джон усети как очите му едва не изскочиха от орбитите.
— Одобрявате ли, Ваша светлост?
Боже мили! Дори да не беше ням, в този миг Джон нямаше да е в състояние да каже нито дума.
— Ваша светлост?
Той закима, като си мислеше как ще реагират Куин и Блейлок, когато им разкаже.
45.
На следващата вечер Мариса излезе от мазето на „Убежището“, като се опитваше да се преструва, че светът не се бе сгромолясал около нея.
— Мастимон иска да поговори с теб — разнесе се детско гласче.
Мариса се обърна и видя момиченцето с гипсирания крак. Насилвайки се да се усмихне, тя приклекна, така че да се изравни с плюшения тигър.
— Така ли?
— Да. Освен това иска да не тъжиш, защото той е тук, за да ни брани. И иска да те прегърне.
Мариса взе опърпаната играчка и я притисна до врата си.
— Той е едновременно свиреп и нежен.
— Така е. Засега ще трябва да остане при теб. — По лицето на момиченцето се изписа делово изражение. — Аз трябва да помогна на мамен да приготви Първото хранене.