Бъч стана от леглото и нахлузи робата. За миг си помисли, че не би било зле, ако първо беше отскочил до тоалетната…
— Разрешава ти се да облекчиш тялото си. Направи го сега.
Когато се върна от тоалетната, Бъч много внимаваше да не вдига глава от пода и да държи ръцете си отзад.
Усети как върху рамото му се отпуска нечия ръка, и разбра, че е Рейдж — никой друг нямаше толкова тежка десница.
— Ела с нас — нареди Рот и Бъч бе изведен от Дупката право в кадилака, който бе паркиран едва ли не във вестибюла — сякаш братята не искаха никой да разбере какво се случва.
Бъч се настани на задната седалка, захлопнаха се няколко врати и колата потегли. Бавно прекосиха двора, а след това (както Бъч предположи по друсането) и задната морава, и се отправиха към гората. Никой не продумваше и в тишината Бъч не можеше да не се запита какво ли щяха да правят с него. Със сигурност нямаше да е шега работа.
Най-сетне кадилакът спря и всички слязоха. Мъчейки се да спазва правилата, Бъч застана отстрани, вперил поглед в земята, и зачака да го поведат нанякъде. Някой стори точно това, докато друг си тръгна с колата.
Бъч закрачи напред. Известно време земята под краката му беше обляна от лунните лъчи, но после и тази светлина изчезна и се възцари пълен мрак. Може би бяха влезли в някаква пещера? Да, точно така. Мирис на влажна пръст изпълни ноздрите му, ситни камъчета боцкаха босите му стъпала.
След около четиридесет крачки го накараха да спре. Разнесе се шумолене, после отново поеха нанякъде, този път — надолу.
Ново спиране. И още приглушени звуци като от отварянето на добре смазана врата.
След това — топлина и светлина. Подът под краката му стана гладък. Мрамор… черен мрамор. Трябва да се намираха в галерия с доста висок таван, тъй като едва доловимият шум от стъпките им се издигаше нагоре и отекваше. Настъпи нова пауза, последвана от шумолене на плат и Бъч предположи, че братята свалят робите си.
Някой сложи ръка на тила му и гласът на Рот проехтя в ухото му:
— Не си достоен да влезеш тук такъв, какъвто си сега. Кимни с глава.
Бъч се подчини.
— Кажи, че не си достоен.
— Не съм достоен.
Изведнъж гласовете на братята се извисиха в мощен, суров вик на Древния език, сякаш в несъгласие. Рот продължи:
— Макар да не си достоен, ти искаш да станеш такъв тази нощ. Кимни с глава.
Бъч се подчини.
— Кажи, че искаш да станеш достоен.
— Искам да стана достоен.
Нов възглас на Древния език — този път на насърчение.
Рот продължи:
— Има само един начин да бъдеш достоен, единственият правилен начин. Да станеш плът от плътта ни. Кимни с глава.
Бъч се подчини.
— Кажи, че искаш да бъдеш плът от плътта ни.
— Искам да бъда плът от плътта ви.
Братята подхванаха нисък напев и на Бъч му се стори, че са застанали в редица пред и зад него. Без никакво предупреждение те започнаха да се движат напред и назад, напред и назад, в ритъма на мощните си гласове. Бъч се опита да влезе в такт и се бутна в някого пред себе си, най-вероятно — Фюри, ако се съдеше по едва доловимото ухание на червен дим. Миг по-късно някой отзад се бутна в него. Вишъс. Бъч беше сигурен, без сам да знае откъде. По дяволите, щеше да оплеска цялата церемония…
И тогава то се случи. Тялото му някак си намери ритъма и ето че той се движеше заедно с тях. Те се сляха с напева и с движението — напред-назад, наляво-надясно — сякаш не мускулите, а гласовете им местеха краката им.
Изведнъж се разнесе акустична експлозия, звуците на напева сякаш се разпаднаха на хиляди парчета, които се устремиха високо нагоре и като полетяха в различни посоки, отново се сляха — явно бяха влезли в огромно помещение.
Някой сложи длан върху рамото на Бъч и той се закова на място.
Напевът спря отведнъж и след като отекна няколко пъти, постепенно заглъхна.
Бъч усети, че го улавят за ръка и го повеждат напред.
— Стъпала — разнесе се гласът на Вишъс от едната му страна. Бъч залитна леко, но бързо си възвърна равновесието и пое нагоре. Когато изкачиха стъпалата, Ви му помогна да застане, където трябва, нагласявайки тялото му в правилната позиция. Бъч имаше чувството, че стои досами нещо масивно, струваше му се, че пръстите на краката му докосват някаква стена.
В настъпилата тишина по носа му се стече капка пот и тупна върху гладкия под, точно между краката му.