Ви стисна рамото му, сякаш за да му вдъхне увереност.
— Кой предлага този мъж? — разнесе се гласът на Скрайб Върджин.
— Аз, Вишъс, син на воина от Братството на черния кинжал, известен като Бладлетър.
— Кой го отхвърля?
Мълчание. Слава богу.
Гласът на Скрайб Върджин се извиси, изпълни всеки сантиметър от пространството около тях, докато накрая единственото, което Бъч чуваше, бяха нейните думи.
— Въз основа на заявеното от Рот, син на Рот и по предложение на Вишъс, син на воина, известен като Бладлетър, обявявам мъжа пред себе си, Бъч О’Нийл, потомък на Рот, син на Рот, за достоен претендент за членство в Братството на черния кинжал. По свое усмотрение и по силата на властта, която имам, в името на опазването на расата, разрешавам да бъде пренебрегнато правилото за майчината линия. Може да започнете.
— Обърнете го — проговори Рот. — Съблечете го.
Бъч усети как го завъртат. Вишъс свали робата му, премести разпятието, така че да пада върху гърба му, и отстъпи назад.
— Вдигни очи — нареди Рот.
Бъч се подчини и дъхът му спря.
Намираше се върху подиум от черен мрамор, обърнат към подземна пещера, осветена от стотици черни свещи. Пред него имаше олтар, върху два масивни скални блока беше закрепен огромен каменен трегер, а отгоре му имаше… череп. От другата му страна стоеше Братството на черния кинжал в цялото си великолепие — петима мъжки вампири с тържествени лица и силни тела.
Рот излезе напред и се доближи до олтара.
— Отстъпи назад и се улови за клиновете!
Бъч се подчини и опря гръб в гладката каменна стена, а пръстите му се сключиха около две солидни дръжки.
Рот вдигна ръка и Бъч видя, че дланта му, здраво стиснала черен кинжал, е облечена в сребърна ръкавица с шипове на кокалчетата. Той заби острието малко над китката си и протегна ръка над черепа, върху който беше поставена сребърна чаша. Кръвта, която изтече от раната, се събра в чашата като миниатюрно алено езерце, което улови светлината на свещите и я отрази.
— Моята плът — каза Рот и след като близна раната си, за да я затвори, остави кинжала и пристъпи към Бъч.
Който преглътна мъчително.
Рот отметна главата му назад и впи зъби във врата му. Мощен спазъм разтърси тялото на Бъч и той трябваше да стисне челюсти, за да не изкрещи. Вкопчи се в двете дръжки толкова силно, че от напрежение китките му едва не се строшиха. Най-сетне Рот отстъпи назад и избърса уста.
— Твоята плът — каза той със свирепа усмивка и замахна, свил в юмрук ръката с ръкавицата.
Шиповете потънаха дълбоко в гърдите на Бъч, а от мощния удар и последната глътка въздух изскочи от дробовете му със свистене, което отекна из подземната галерия.
Докато Бъч се мъчеше да си поеме дъх, Рейдж пристъпи напред, взе ръкавицата от краля и повтори ритуала до последната подробност — поряза ръката си над сребърната чаша и произнесе същите две думи. След това запечата раната си и се доближи до Бъч, изричайки същото, което бе казал и Рот. Зъбите му потънаха в шията на Бъч, точно под мястото, където се бяха забили зъбите на краля, а юмрукът му се стовари в гърдите на Бъч, точно там, където и юмрукът на Рот.
Трети беше Фюри. Четвърти — Зейдист.
Докато и Зи свърши, Бъч имаше чувството, че главата му всеки момент ще се откъсне от отмалелия му врат и ще се търкулне надолу по стъпалата. Освен това му се виеше свят от ударите в лявата част на гърдите, а по стомаха и бедрата му се стичаше кръв от раните.
Най-сетне дойде ред и на Ви.
Той се приближи до подиума, свел очи към пода. Пое ръкавицата от Зи и я надяна върху другата, която никога не сваляше. Бързо движение с ножа и кръвта му закапа в чашата, където се бе изляла и кръвта на братята му.
— Моята плът — прошепна той.
Поколеба се за миг, после се обърна към Бъч и погледите им се срещнаха. Треперливата светлина на черните свещи огря суровото му лице и се отрази в диамантените му очи. Бъч усети как дъхът му спира — в този миг съквартирантът му изглеждаше могъщ като бог и… може би също толкова красив.
Вишъс пристъпи към него и положи ръка на тила му.
— Твоята плът — прошепна той, но се поколеба за миг, сякаш молеше за разрешение.
Без дори да се замисли, Бъч вирна брадичка, сякаш му се предлагаше… сякаш… о, по дяволите! Той си нареди да не мисли за това, стъписан от чувствата, надигнали се Бог знае откъде.