Выбрать главу

— Разбира се, че те искам — прошепна той. — Но какво се промени?

Мариса погледна към трите жени във великолепните им рокли.

— Поговорих си с няколко приятелки — отвърна тя също толкова тихо. — Или по-скоро — те си поговориха с мен.

— Мариса… — Това бе всичко, което Бъч успя да каже.

Гласът му изневери и той я целуна. Ликуващ вик изпълни фоайето, когато те се прегърнаха.

— Съжалявам, задето бях толкова слаба — прошепна Мариса в ухото му. — Бет, Мери и Бела дойдоха да ме видят. Никога няма да спра да се тревожа за теб и да мисля за опасностите, които те дебнат като член на Братството. Но те имат доверие на своите мъже и знаят, че ще внимават, а аз… аз вярвам, че ме обичаш. Вярвам, че няма да ме оставиш сама, ако можеш да го избегнеш. Вярвам, че ще бъдеш предпазлив и няма да позволиш на злото, което те заплашва, да надделее. Ако те могат да се справят със страха да не загубят мъжете си, аз също трябва да мога.

Бъч я притисна още по-силно до гърдите си.

— Ще се пазя, кълна се. Кълна се.

Известно време останаха така, коленичили на пода, плътно прегърнати. Най-сетне Бъч вдигна поглед към Рот, който беше взел Бет в обятията си.

— Е, братко — каза той. — Да ти се намира някой нож и малко сол? Време е да довършим церемонията по обвързването, ако ме разбираш.

— Нямаш проблеми, мой човек.

Фриц пристъпи напред, понесъл кристалната купа и каната, които бяха използвали по време на церемонията на Рот и Бет. Както и тези на Рейдж и Мери, и Зейдист и Бела.

Без да откъсва поглед от светлосините очи на своята шелан, Бъч прошепна:

— Мракът никога няма да ме надвие, защото имам теб. Ти си светлината на моя живот, Мариса.

50.

На следващата вечер Мариса вдигна поглед от бюрото и се усмихна, когато видя Бъч на прага. Толкова беше огромен, че изпълваше рамката на вратата.

Господи, въпреки че вратът му още не беше заздравял след обреда по въвеждането му в Братството, той изглеждаше невероятно. Силен. Могъщ. Нейният партньор.

— Здрасти — поздрави я той и усмивката му разкри нащърбения му зъб. Както и вампирските му зъби.

Мариса отвърна на усмивката му.

— Подранил си.

— Не можех да чакам нито миг повече.

Бъч прекрачи прага и затвори вратата… а когато се обърна и я заключи след себе си, Мариса усети как тялото й пламва.

Той заобиколи бюрото, завъртя стола й и коленичи на пода. Разтвори бедрата й и като я привлече към себе си, я целуна по ключицата. Миризмата на обвързване изпълни въздуха и с доволна въздишка Мариса обви ръце около широките му рамене и целуна нежната кожа зад ухото му.

— Как си, хелрен?

— Сега вече добре, съпруго моя.

Без да го пуска от обятията си, Мариса погледна към бюрото си. Там, между всички листове, папки и химикалки, имаше мъничка бяла статуетка. Изящно изработената фигурка изобразяваше седнала по турски жена с кинжал в едната ръка и сова върху китката на другата.

Бет беше поръчала да ги изработят. Една за Мери. Една за Бела. Една за Мариса. И една за нея самата. Значението на кинжала се разбираше от само себе си, а бялата сова символизираше Скрайб Върджин и техните молитви към нея да съхрани мъжете им.

Братството беше едно цяло, могъща сила за добро в техния свят. Точно такива бяха и техните жени. Едно цяло. Могъща сила за добро в техния свят.

Свързани така здраво, както и техните воини.

Бъч вдигна глава и я погледна с обожание. Сега, когато церемонията беше отминала, а името й бе вдълбано върху гърба му, тя имаше власт над тялото му както по силата на закона, така и по силата на инстинкта, контрол, който той й бе отстъпил безрезервно и с огромна обич. Бъч й принадлежеше телом и духом и глимерата се беше оказала права — истинското обвързване бе нещо прекрасно.

Единственото, за което тези глупаци бяха прави.

— Мариса, искам да те запозная с един човек, става ли?

— Разбира се. Сега ли?

— Не, утре вечер.

— Добре. С кого…

Бъч я целуна.

— Ще видиш.

Загледана в лешниковите му очи, Мариса отметна гъстата тъмна коса от челото му и прокара пръсти по веждите му. Проследи неравната извивка на многократно чупения му нос. Лекичко докосна нащърбения му зъб.

— Малко съм поочукан, а? — подхвърли Бъч. — Но знаеш ли, с някоя и друга пластична операция и една-две коронки, мога да изглеждам не по-зле от Рейдж.