Тя предпазливо се отдръпна и се обърна с лице към него. Погледът й се спусна по тялото му. Чаршафът, който той бе придърпал по-рано, се бе смъкнал надолу и в основата на бедрата му, скрито под тънката болнична нощница, тя видя нещо плътно. Мили боже… ерекция. Той беше възбуден.
— Какво гледаш, любима? — дрезгаво попита Бъч.
Мариса подскочи и вдигна поглед нагоре.
— Не знаех, че си буден.
— Изобщо не съм заспивал. Съзерцавах те часове наред.
Той придърпа чаршафа нагоре и й се усмихна.
— Е, как се чувстваш?
— Добре.
— Искаш ли да кажа да ни донесат зак…
— Бъч — прекъсна го тя, макар да не знаеше как точно да изрази онова, което си мислеше. — Мъжете също правят онова, което ти направи с мен, нали? Имам предвид снощи, когато ме докосваше.
Той почервеня и подръпна чаршафа.
— Да, правим го. Но ти няма защо да се тревожиш за това.
— Защо?
— Просто не е нужно.
— Ще ми позволиш ли да те погледам — попита тя и кимна към бедрата му. — Там долу?
Бъч се закашля.
— Наистина ли го искаш?
— Да. Господи, да… Искам да те докосна там.
Бъч изруга тихо и прошепна:
— Онова, което ще се случи, може да те стресне.
— Стреснах се и когато ръката ти беше между бедрата ми. Нещо подобно ли ще изпиташ? Също толкова прекрасно?
— Да…
Бедрата на Бъч потръпнаха конвулсивно.
— Господи… Мариса…
— Искам да те видя гол.
Тя се надигна на колене и посегна към нощницата му.
— И искам аз да те съблека.
Бъч улови ръцете й в своите.
— Аз… ъъъ… Мариса, имаш ли представа какво се случва, когато един мъж свърши? Защото точно това ще стане, ако започнеш да ме докосваш. И няма да отнеме много дълго.
— Искам да го разбера. С теб.
Той затвори очи. И си пое дълбоко дъх.
— Мили боже.
После се понадигна и се наведе напред, така че Мариса да плъзне двете половини на нощницата надолу по ръцете му. След това се отпусна върху леглото и тялото му се разкри пред очите й — силният врат и широките рамене… очертаните мускули на гърдите, покрити от тъмен мъх… плоският корем… и…
Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше…
— Станал е толкова… огромен.
Бъч се изсмя дрезгаво.
— Всеки мъж би искал да чуе точно това.
— Видях го, когато беше… не знаех, че става…
Тя просто не беше в състояние да откъсне очи от ерекцията, която почиваше върху корема му. Беше с цвета на устните му и бе поразително красива; главичката беше разделена от изящна резка, стволът беше със съвършено цилиндрична форма и много дебел в основата. А двете тежести отдолу бяха огромни, безсрамни, мъжествени.
Може би мъжете от неговата раса бяха по-големи от вампирите?
— Как ти харесва да те докосват?
— Ако си ти — всякак.
— Не, покажи ми.
Той затвори очи за миг и гръдният му кош се разшири. После повдигна клепачи и с полуотворена уста плъзна ръка надолу по тялото си. Отмествайки единия си крак настрани, той го взе в ръка, която бе достатъчно голяма, за да обгърне тъмнорозовата плът. С бавно, плавно движение, той погали възбудата си, от основата чак до върха.
— Или нещо такова — хрипливо каза той, задържайки го изправен. — Мили боже, виж само… готов съм да свърша още сега.
— Не. — Мариса бутна ръката му настрани и ерекцията му тупна тежко върху корема му. — Искам аз да те накарам да го направиш.
Когато тя го пое в дланите си, Бъч простена и по тялото му пробяга мощен спазъм.
Беше топъл. И твърд. И в същото време — мек. Беше толкова дебел, че ръката й не можеше да го обхване.
Малко колебливо в началото, тя последва примера му и прокара длан по протежение на члена му, учудвайки се на начина, по който копринената му кожа се плъзгаше по коравата сърцевина.
Когато го видя да стисва зъби, спря:
— Така добре ли е?
— Да… Господи…
Брадичката му беше вдигната нагоре, вените по врата му — изпъкнали.
— Още…
Мариса го улови с две ръце и започна да ги движи заедно. Устата му се отвори широко, очите му се извиха нагоре, капчици пот оросиха цялото му тяло.