Освен ако… от вниманието на Хавърс не беше убягнал начинът, по който Ривендж я гледаше. От това можеше и да излезе нещо. Рив произхождаше от много добро семейство както по бащина, така и по майчина линия. Вярно, като че ли беше малко… суров, но в очите на обществото беше напълно подходящ.
Дали Хавърс не трябваше да насърчи подобна връзка? В края на краищата, Мариса беше недокосната, така чиста, както и в деня, в който се бе родила. Освен това Ривендж имаше купища пари, макар никой да не знаеше откъде. И най-важното — мнението на глимера изобщо не го интересуваше.
Да, каза си Хавърс, това би било една добра връзка. Най-доброто, на което Мариса можеше да се надява.
Поуспокоен, той бутна вратата на помещението за персонала. Много скоро човекът щеше да напусне клиниката и никой нямаше да разбере, че двамата с Мариса дни наред са били заключени в една стая. За щастие, персоналът на Хавърс беше забележително дискретен.
Господи, не можеше дори да си представи как би реагирала глимера, ако научеше, че Мариса е била в толкова тесен контакт с мъж от човешката раса. Бездруго пострадалата й репутация не беше в състояние да издържи още скандали, а честно казано, Хавърс също нямаше да го понесе. Беше напълно изтощен от социалните й провали.
Обичаше я, но просто не можеше повече.
Мариса нямаше никаква представа защо Бъч я тегли към банята така припряно.
— Бъч! Какво правиш?
Той завъртя кранчето на чешмата, тикна ръцете й под струята и посегна за сапун. Докато я сапунисваше усърдно, ужасът опъваше чертите на лицето му, очите му сякаш щяха да изскочат, устните му едва се виждаха, толкова силно ги бе стиснал.
— Какво, по дяволите, става тук?
Мариса и Бъч рязко се обърнаха. На прага, без защитно облекло, стоеше Хавърс и изглеждаше по-яростен, отколкото Мариса го бе виждала някога.
— Хавърс…
Брат й я прекъсна, като се хвърли напред и я издърпа от банята.
— Престани! Ох! Хавърс, причиняваш ми болка!
Онова, което последва, стана прекалено бързо, за да може тя да осъзнае какво се случва. В един момент Хавърс я теглеше през стаята, а тя се съпротивляваше, в следващия Бъч го беше притиснал с лице към стената.
— Не ме интересува, че си неин брат — каза Бъч, натъртвайки всяка дума. — Няма да се отнасяш с нея по този начин. Никога.
И той завря лакът в тила му, за да подсили ефекта от думите си.
— Бъч, остави го…
— Разбрахме ли се? — Ръмженето на Бъч заглуши думите й.
Когато брат й с мъка си пое дъх и кимна, Бъч го пусна, след което най-спокойно отиде до леглото и уви един чаршаф около кръста си, сякаш току-що не се беше нахвърлил върху един вампир.
Хавърс се олюля и трябваше да се опре на леглото, докато си оправяше очилата, иззад които обезумелите му очи я гледаха яростно.
— Искам да се махнеш от тази стая. Веднага.
— Не.
Челюстта на Хавърс увисна.
— Моля?
— Оставам с Бъч.
— В никакъв случай.
Тя отвърна на Древния език:
— Ако той ме иска, ще остана до него като негова шелан.
Хавърс я изгледа така, сякаш му бе ударила шамар — слисан и отвратен.
— Забранявам ти. Нямаш ли достойнство?
Бъч не й даде възможност да отговори:
— Наистина е най-добре да си вървиш, Мариса.
Двамата с Хавърс се обърнаха към него.
— Бъч? — каза тя.
Суровото лице, което тя обожаваше, омекна за миг, после отново помръкна.
— Ако той те пуска, най-добре е да си тръгнеш.
И никога вече да не се връщаш, казваше изражението му. Сърцето на Мариса заби учестено и тя се обърна към брат си:
— Остави ни сами.
Хавърс поклати глава и тя изкрещя:
— Махай се оттук!
Има моменти, в които женската истерия привлича вниманието на всички, и това беше един от тях. Бъч замълча, а Хавърс изглеждаше напълно поразен.
После бавно отмести поглед към Бъч и присви очи.
— Братството идва да те прибере, човеко. Обадих им се и им съобщих, че можеш да си тръгваш.