Какво имаме тук?
Ви отиде до розово-бяло писалище, върху което беше отворен един лаптоп „Дел“. Той прокара пръст по мишката и набързо прегледа съдържанието му. Криптирани файлове. Всяко късче информация беше защитено.
Макар да не полагаха никакви усилия да скрият къде живеят, лесърите адски се стараеха да пазят хардуера си. Повечето от тях притежаваха компютри, за чиято сигурност обществото се грижеше така, както Ви за компютрите на Братството. Така че защитата им беше, общо взето, непробиваема.
Добре, че за Ви думата „непробиваем“ не съществуваше.
Той затвори лаптопа, издърпа електрическия кабел и го прибра в джоба си, след което пъхна машината под якето си и вдигна ципа. После продължи с претърсването. Спалнята изглеждаше така, сякаш в нея беше избухнала същинска бомба от кретон, разпръсквайки водопад от цветчета и волани върху леглото, прозорците и стените.
И точно там я откри. Върху малка масичка до леглото, между телефона, стар брой на „Рийдърс Дайджест“ и същинска армия от шишенца с лекарства, стоеше керамична урна с вместимост около литър.
Ви отвори капачето на телефона си и набра номера на Рейдж.
— Аз изчезвам. Намерих един лаптоп и урната.
След това затвори, взе урната и я притисна до компютъра. Дематериализира се в Дупката, като си мислеше колко е удобно, че хората не облицоват стените си със стомана.
15.
Докато гледаше как пикапът се отдалечава, Господин Х. си каза, че бе избързал с въпроса. Трябваше да почака, докато Ван се пристрасти към усещането за могъщество, което обучението на убийците му даваше.
Само че времето не чакаше.
Не го тревожеше това, че вратичката за измъкване, която беше открил, щеше да се затвори. В пророчеството не се споменаваше нищо такова. Но при последната им среща Омега здравата беше побеснял. Изобщо не беше приел добре новината, че братята са убили човека на онази поляна в гората. Така че залогът растеше, а изгледите за успех изобщо не бяха на страната на господин Х.
Изведнъж водачът на лесърите почувства топлина в гърдите си, а после усети туптене там, където някога се намираше сърцето му. Ритмичният пулс го накара да изругае. Господарят го викаше.
Господин Х. се качи в минивана и запали двигателя. Кара в продължение на седем минути, докато не стигна до едно полусъборено ранчо насред някакъв парцел в долнопробен квартал. Мястото вонеше като лаборатория за метамфетамин, каквото и беше поне до смъртта на предишния си собственик, застрелян от своя съдружник. Благодарение на токсичните изпарения, които още витаеха из въздуха, Обществото беше успяло да купи мястото много изгодно.
Господин Х. паркира в гаража и изчака вратата да се затвори докрай, преди да слезе от колата. След като изключи алармената система, която лично беше инсталирал, той се насочи към задната спалня.
Докато отиваше натам, усети неприятен сърбеж по цялото тяло, сякаш изведнъж се беше изприщил. Колкото по-дълго отлагаше срещата с господаря, толкова по-зле щеше да става, докато накрая желанието да се почеше щеше да го накара да обезумее.
Господин Х. коленичи и наведе глава. Не искаше дори да се доближава до Омега. Инстинктите на господаря му бяха като радар, а той вече имаше свои собствени цели, различни от тези на обществото. Проблемът беше там, че повикаха ли го, водачът на лесърите трябваше да се отзове. Нямаше друг избор.
В мига, в който прекрачи прага на Дупката, Ви беше посрещнат от дълбока тишина, която бе направо непоносима. За щастие, само петнайсетина минути след като включи лаптопа на лесъра, на вратата се почука. Той хвърли поглед към монитора, след което свали резетата със силата на волята си.
Рейдж се появи, дъвчейки нещо, напъхал ръката си в найлоново пликче.
— Как се справяш с прекрасния продукт на господин Дел?
— Какво ядеш?
— Последното парче от банановия сладкиш с ядки на госпожа Уоли. Искаш ли да го опиташ?
Ви завъртя очи и отново се залови с лаптопа.
— Не, но можеш да ми донесеш бутилка с водка и една чаша от кухнята.
Рейдж изпълни поръчката, след което се облегна на стената.
— Е, откри ли нещо?
— Още не.
Когато въздухът в Дупката натежа от изпълнената с напрежение тишина, Ви разбра, че Рейдж не е дошъл само за да провери дали в лаптопа на лесъра има нещо интересно.