Но пък всички неща, които трябваше да свърши, й бяха помогнали да не се побърка от тревога по Бъч. Или поне да не мисли непрекъснато за него.
Това, че отново беше пострадал от ръката на лесър, не беше единственото, което я тревожеше. Чудеше се къде ли се намира и дали някой го наглежда. Очевидно не беше брат й. Но дали Бъч си имаше някой друг?
Ами ако беше прекарал целия ден с друга жена, която се бе грижила за него и го бе лекувала?
Вярно, предишната вечер се бяха чули по телефона и той й беше казал точно каквото тя искаше да чуе. Уверил я беше, че е добре. Не беше скрил, че се е бил с лесър. Съвсем честно й беше обяснил защо не иска да се среща с нея, докато не е сигурен, че състоянието му е стабилно. И освен това се бяха разбрали да се видят за Първото хранене днес.
Не го винеше, че се бе държал някак сковано — отдаваше го на тревогата му. Едва след като затвори, Мариса си даде сметка за всичко, което бе пропуснала да го попита.
Отвратена от собствената си несигурност, тя отиде до шахтата за мръсни дрехи и пусна мократа кърпа. Когато се изправи, изведнъж й се зави свят, тя се олюля и трябваше да приклекне, за да не се строполи в несвяст.
„О, нека нуждата да се нахраня да отмине. Моля те!“
Задиша дълбоко и когато главата й се проясни, бавно се изправи. Отиде до умивалника и докато плискаше лицето си със студена вода, си даде сметка, че ще трябва да се види с Ривендж. Но не и тази вечер. Тази вечер имаше нужда да бъде с Бъч. Трябваше да го види и с очите си да се увери, че е добре. Освен това трябваше да поговори с него. Важен беше той, не нейното тяло.
Когато се посъвзе, облече синьо-зелената си рокля на „Ив Сен Лоран“. Господи, как я ненавиждаше вече! Свързваше я с толкова неприятни спомени, сякаш сцената, разиграла се между нея и Хавърс, се беше пропила във фината материя като отвратителна миризма.
Почукването, което очакваше, се разнесе точно в шест часа. На прага стоеше Фриц и й се покланяше с усмивка.
— Добър вечер, господарке.
— Добър вечер. У теб ли са документите?
— Както поискахте.
Тя пое папката, която икономът й подаде, отиде до бюрото и прелисти книжата вътре. Подписа се на няколко места, после затвори папката и сложи ръка отгоре й.
— Приключихме бързо.
— Адвокатите ни са наистина добри, нали?
Мариса си пое дълбоко дъх и му върна пълномощното и договора за наем. След това отиде до нощната масичка и взе гривната от диамантения комплект, който носеше в нощта, когато се появи на прага на Братството. Докато подаваше искрящото украшение на догена, за миг си спомни как баща й й го беше подарил преди повече от сто години. Той никога не би предположил за какво смята да го използва дъщеря му. Слава на Скрайб Върджин.
Икономът се намръщи.
— Господарят не одобрява това.
— Знам, но Рот вече направи достатъчно за мен — отвърна Мариса, а диамантите проблеснаха между пръстите й. — Фриц? Вземи гривната.
— Господарят наистина не одобрява.
— Той не ми е попечител, така че не зависи от него.
— Той е крал. Всичко зависи от него — възрази Фриц, но въпреки това взе украшението.
Докато догенът се обръщаше, за да си тръгне, изражението му беше толкова съкрушено, че Мариса каза:
— Благодаря ти, задето донесе част от бельото ми и задето се погрижи тази рокля да бъде почистена. Много си внимателен.
Лицето на Фриц се поразведри от похвалата за добре свършената работа.
— Искате ли да извадя още няколко рокли от куфарите ви?
Мариса сведе поглед към синьо-зелената рокля и поклати глава.
— Няма да остана тук много дълго. По-добре да не ги разопаковаме.
— Както наредите, господарке.
— Благодаря ти, Фриц.
Догенът се поколеба.
— Трябва да знаете, че сложих свежи рози в библиотеката за тазвечерната ви среща с господаря Бъч. Той ме помоли да го направя за вас. Настоя да се погрижа да бъдат също толкова прекрасни и бледожълти като косата ви.
Мариса притвори очи.
— Благодаря ти, Фриц.
Бъч изплакна самобръсначката си, чукна я в ръба на умивалника и спря чешмата. Според огледалото, бръсненето не беше помогнало особено. Всъщност така синините, които междувременно бяха започнали да избледняват и сега бяха жълтеникави, изпъкваха още повече. По дяволите. Искаше да изглежда добре за Мариса, особено след като миналата вечер се бе провалила по този начин.