Бъч се отдръпна.
— Извинявай…
— Не е, защото не искам да бъда с теб. Наистина искам.
— Не ми дължиш обяснение. Стига ми просто да бъда до теб, дори и ако не мога да… — „Бъда вътре в теб.“ — Дори ако не можем… е, нали се сещаш, да правим любов.
— Отдръпнах се, защото се боя да не те нараня.
По устните на Бъч пробяга животинска усмивка и той си помисли, че не би имал нищо против Мариса да смъкне кожата от гърба му в страстта си.
— Няма значение дали ще ме заболи.
— За мен има.
Той понечи да се изправи.
— Много си мила. Слушай, ще отида да ти донеса нещо…
— Почакай — спря го Мариса. Очите й грееха в сумрака. — О, господи… Бъч… Целуни ме.
Той замръзна на мястото си. После отново коленичи до нея.
— Няма да бързам. Обещавам.
И като се наведе над нея, той нежно докосна устните й със своите. Господи, толкова беше мека! Така топла. По дяволите… искаше да проникне в нея. Но нямаше да я притиска.
Само че точно тогава тя го сграбчи за раменете и каза:
— Не спирай.
Молейки се да успее да запази самоконтрол, Бъч я целуна още веднъж и понечи да се отдръпне. Тя го последва, без да се откъсва от него, и преди да успее да се спре, Бъч прокара език по долната й устна.
С чувствена въздишка тя се отвори за него и той се плъзна вътре, неспособен да пропусне възможността да проникне в устата й.
Тя се опита да се присламчи още по-близо до него и той се покатери на леглото, притиснал гърди до нейните. Но това изглежда не беше особено добра идея, защото начинът, по който гърдите й поеха тежестта му, разпали истински пожар в тялото му и му напомни колко отчаян може да бъде един мъж, когато вкара момичето си в леглото.
— Скъпа, трябва да спра.
Защото само след минута тя щеше да бъде под него, а синьо-зелената й рокля вдигната около кръста й.
— Не! — Мариса пъхна ръце под сакото му и го смъкна от раменете му. — Още не.
— Мариса, нещата започват да загрубяват. А ти не се чувстваш добре…
— Целуни ме.
Тя заби пръсти в раменете му, ноктите й разкъсаха фината риза и възпламениха кожата му. Бъч изръмжа и впи устни в нейните много по-необуздано отпреди. Което също не беше добра идея. Колкото по-разпалено я целуваше, толкова по-страстно отвръщаше тя на целувката му, докато накрая езиците им сякаш се бореха за надмощие, а всяка частица от тялото му копнееше да я възседне.
— Трябва да те докосна — простена той и като преметна крака си върху нейните, премести цялата си тежест върху леглото.
Сложи ръка върху хълбока й и го стисна, после плъзна длан по ребрата й и спря под извивката на гърдите й. Мамка му. Беше на ръба.
— Направи го — прошепна тя в устата му. — Докосни ме.
Тялото й се изви в дъга и той взе онова, което тя му предлагаше. Улови едната й гръд и я помилва през тънкото копринено бельо. Мариса ахна и сложи ръка върху неговата, притискайки го към себе си.
— Бъч…
— О, мамка му, искам да те видя, скъпа. Може ли да те видя?
Преди да успее да отговори, той отново я целуна, но начинът, по който езикът й посрещна неговия, бе по-красноречив от думите. Той я повдигна да седне и се зае с копчетата на гърба на роклята й. Пръстите му не го слушаха, но като по чудо сатенът все пак се разтвори.
Само че отдолу имаше толкова слоеве плат, през които да си пробие път. По дяволите, трябваше да се добере до кожата й.
Нетърпелив и възбуден, обсебен от една-единствена мисъл, той смъкна предницата на роклята й и свали презрамките на тънкия й комбинезон, така че бледата коприна се събра около кръста й. Белият корсет, който се откри отдолу, беше истинска еротична изненада за Бъч и той прокара ръце по него, усещайки твърдата материя и топлината на тялото й под нея.
Когато гърдите й се освободиха, Мариса отметна глава назад и издължените, елегантни линии на шията и раменете й сякаш се протегнаха към него. Без да откъсва очи от лицето й, Бъч се наведе, улови едното й зърно между устните си и го засмука. Мили боже, беше толкова прекрасна, че той можеше да свърши още сега. Дишаше тежко, беше като обезумял от възбуда, а все още дори не бяха голи.
Но и тя изпитваше същото. Тялото й се стремеше към неговото, горещо и жадно, краката й се кръстосваха под полите на роклята. Господи, положението излизаше от контрол с главоломна скорост, като двигател, който с всяка изминала секунда се въртеше все по-бързо и по-бързо. А той не беше в състояние да го спре.