— Мога ли да я сваля? — Господи, гласът му съвсем беше изчезнал! — Роклята… всичко по теб?
— Да…
Отговорът на Мариса прозвуча като стон, необуздан и стихиен.
За съжаление, роклята се оказа истинско предизвикателство, а Бъч нямаше търпение да си играе с всички копчета на гърба й. В крайна сметка той вдигна дългата до глезените пола около ханша й и плъзна бялото, тънко като паяжина бельо по дългите й гладки крака. След това прокара ръце от вътрешната страна на бедрата й и ги разтвори.
После спря, усетил как тя се напрегна.
— Ако искаш да престана, ще го сторя. Веднага. Просто искам отново да те докосна. И може би… да те погледам.
Тя се намръщи и той понечи да смъкне роклята й надолу.
— Няма проблем…
— Не казвам не — прекъсна го тя. — Просто… о, господи… ами ако там долу съм непривлекателна?
Исусе, изобщо не му беше ясно как тя може да се тревожи за това.
— Невъзможно. Вече знам колко си съвършена. Почувствах те, забрави ли?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Мариса, допирът ти ми се стори прекрасен. Наистина. Образът ти в съзнанието ми е удивителен. Просто искам да позная действителността.
След миг тя кимна.
— Добре.
Без да откъсва поглед от очите й, той плъзна ръка между бедрата й и тогава… о, да, онова нейно меко, съкровено място. Така гладко и горещо, че той се олюля и допря устни до ухото й.
— Прекрасна си там долу.
Бедрата й се надигнаха, когато той започна да я милва, пръстите му бяха нежни и хлъзгави от нейния нектар.
— Ммм, да… искам да проникна в теб. Да вкарам… — Думата, която искаше да каже, определено беше прекалено груба, но точно за това си мислеше. — Искам да бъда в теб. Точно тук. Искам да потъна там долу, да бъда обгърнат от теб. Вярваш ли ми сега, че си красива? Мариса? Кажи ми онова, което искам да чуя.
— Да — прошепна тя, а когато пръстите на Бъч проникнаха по-надълбоко, потрепери. — Господи… да.
— Искаш ли да проникна в теб някой ден?
— Да…
— Искаш ли да те изпълня?
— Да…
— Добре, защото и аз го искам.
Той гризна крайчеца на ухото й.
— Искам да се изгубя в теб и да те усетя, докато свършваш. Ммм… отъркай се в ръката ми, нека усетя как се движиш за мен. О, господи… така е прекрасно. Точно така… нека почувствам сърцевината ти… о, да…
Мамка му, трябваше да престане да говори. Защото, ако тя продължаваше да следва указанията му толкова добре, той щеше да експлодира.
О, зарежи!
— Мариса, разтвори крака. Разтвори ги широко. И не спирай онова, което правиш.
Тя го послуша и той бавно и внимателно се отдръпна назад и плъзна поглед по тялото й. Под вълни от синьо-зелен сатен, млечнобелите й бедра бяха разтворени. Ръката му се губеше между тях, хълбоците й се надигаха и спускаха в ритъм, от който ерекцията на Бъч начаса изду панталоните му.
С уста върху едната й гърда, той нежно разтвори краката й по-широко. После отмести роклята й настрани, вдигна глава и свали ръката си. Очите му се спуснаха по плоския й корем, покрай пъпа й, по съвършено бялата кожа на талията й и стигнаха до изящната, тънка цепнатина там долу.
Мощен спазъм разтърси тялото му.
— Така съвършена — прошепна той. — Така… прелестна.
Като омагьосан, Бъч се плъзна надолу и се опи от вида й. Розова, влажна, деликатна. Уханието й го опияни, мозъкът му взе да дава на късо, миниатюрни взривове започнаха да избухват в главата му.
— Исусе…
Коленете й мигновено се затвориха.
— Какво има?
— Нищо. Абсолютно нищо! — Бъч докосна с устни бедрото й и нежно се опита да раздели краката й, като ги милваше с ръка. — Просто никога не съм виждал нещо по-красиво.
По дяволите, „красиво“ беше твърде слаба дума. Той облиза устни, езикът му беше жаден за много повече. Без да се замисли, той каза:
— Господи, скъпа, толкова искам да го направя с език.
Объркването й го накара да се изчерви.
— Аз… ъъъ, искам да те целуна.
Мариса се надигна усмихната и улови лицето му между ръцете си, ала когато се опита да го притегли към себе си, той поклати глава.
— Не по устата — каза Бъч и когато тя се намръщи, ръката му отново се плъзна между бедрата й. — Тук долу.
Очите й станаха толкова широки, че на Бъч му се прииска да изругае.