„Страхотно я накара да се отпусне, О’Нийл, няма що!“
— Защо… — Мариса се прокашля. — Защо искаш да го направиш?
Мили боже, никога ли не беше чувала за… е, разбира се, че не. Аристократите най-вероятно правеха много възпитан, много „мисионерски“ секс и дори и да бяха чували за орална любов, със сигурност никога не биха говорили за това с дъщерите си. Нищо чудно, че Мариса бе шокирана.
— Защо, Бъч?
— Ъъъ… защото, ако го направя както трябва, ужасно ще ти хареса. Както и на мен.
Погледът му отново се плъзна надолу по тялото й. О, господи, как само щеше да му хареса! Френската любов не беше нещо, което досега бе трябвало да прави. Но с Мариса? С Мариса копнееше за това. Жадуваше го повече от всичко. Само при мисълта да я люби с устата си, всеки сантиметър от него се втвърдяваше.
— Просто адски много искам да те вкуся.
Бедрата й се поотпуснаха.
— Не… не бързай много.
Мили боже, наистина ли щеше да му позволи да го направи? Бъч усети, че се разтреперва.
— Обещавам, скъпа. И ти се кълна, че ще ти бъде приятно.
Той слезе още по-ниско, като внимаваше да стои от едната й страна, за да не се почувства тя като хваната натясно. Когато се приближи до сърцевината й, тялото му едва не излезе от контрол, а тазът му се напрегна, както преди да получи оргазъм. Трябваше да забави темпото. И заради нея, и заради себе си.
— Обожавам уханието ти, Мариса.
Той целуна пъпа й, после се спусна надолу сантиметър по млечнобял сантиметър. Все по-надолу и по-надолу… докато най-сетне допря затворените си устни до крайчето на нейната цепка.
Което бе страхотно за него, ала Мариса сякаш се вкамени. И подскочи, когато той сложи ръка от външната страна на бедрото й.
Той се отдръпна мъничко и помилва корема й с устни.
— Поласкан съм.
— З-з-защо?
— Как би се почувствала, ако някой ти се довери по този начин? Ако ти даде нещо толкова лично?
Той духна в пъпа й и тя се засмя, сякаш топлият въздух я беше погъделичкал.
— Оказваш ми огромна чест, знаеш ли? Наистина.
Той продължи да я успокоява с думи и гальовни целувки, които всеки път траеха по-дълго и слизаха по-надолу. Когато почувства, че тя е готова, Бъч плъзна ръка по вътрешността на крака й, улови я за сгъвката на коляното и нежно я разтвори за себе си, само няколко сантиметра. Нежно целуна цепката й, после пак и пак, докато напрежението й най-сетне се стопи.
Тогава той наведе глава, отвори уста и я близна. Мариса ахна и седна в леглото.
— Бъч?
Сякаш искаше да се увери, че той знае какво бе направил току-що.
— Не ти ли казах? — Бъч отново се наведе и лекичко прокара език по нежната розова плът. — То е като френска целувка.
Той повтори бавната ласка и Мариса отметна глава назад, а връхчетата на гърдите й щръкнаха, когато гръбнакът й се изви в дъга. Прекрасно. Тя бе точно където я искаше. Без глупави тревоги дали това е благоприличие или не, отдадена на насладата от това да я обичат така, както заслужава.
Бъч се усмихна и продължи онова, което правеше, като постепенно потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не усети най-съкровения й вкус.
Той преглътна и очите му се премрежиха. Не приличаше на нищо, което някога бе слагал в уста. Смесица от океан, зрял пъпеш и мед, неповторим коктейл, чието съвършенство едва не го накара да заплаче. Още… искаше още. По дяволите, трябваше да се овладее, преди да продължи. Искаше да се опие от нея, а тя определено не беше готова за такава ненаситност.
Той спря за миг и Мариса повдигна глава.
— Това ли беше?
— Ни най-малко! — Господи, обожаваше премрежения, сладострастен поглед в очите й. — Просто се отпусни и остави всичко на мен. Най-хубавото тепърва предстои.
Тя го послуша и той плъзна поглед по най-съкровените й тайни. Нежната плът блещукаше и Бъч си помисли колко още от този сияен нектар ще я окъпе, когато той приключи. Целуна я, а след това бавно и лениво прокара език отдолу нагоре, после устата му описа кръг и той потъна още по-дълбоко в нея. От гърлото на Мариса се откъсна стон, а той нежно разтвори краката й още малко и като я взе в устата си, започна да подръпва ритмично сърцевината й.
Когато Мариса се замята необуздано върху леглото, в главата на Бъч прозвуча сигнал за тревога, сякаш най-цивилизованата част от него го предупреждаваше, че нещата се развиват с астрономическа скорост. Само че той просто не беше в състояние да спре, особено когато пръстите на Мариса се вкопчиха в чаршафите, а гърбът й се изви в дъга, сякаш всеки момент щеше да свърши.