— Харесва ли ти? — Бъч погъделичка връхчето на цепката й, подръпвайки най-чувствителната й част. — Харесва ли ти така? Ами така…
Той я засмука и Мариса извика от удоволствие.
— О, да… — продължи той. — Господи, устните ми са окъпани в теб… докосни ги, докосни ме…
Той улови ръката й и прокара пръстите й по устата си, а после ги облиза. Тя го гледаше с широко отворени очи, задъхана, зърната на гърдите й бяха набъбнали. Бъч си даваше сметка, че отива много далеч, но тя също бе там. Той я ухапа по дланта.
— Кажи, че го искаш. Кажи, че ме желаеш.
— Аз…
Конвулсии разтърсваха тялото й.
— Кажи, че ме желаеш — повтори той и я ухапа още по-силно. По дяволите, и сам не знаеше защо толкова настоява да го чуе, но то беше по-силно от него. — Кажи го!
— Желая те — простена Мариса.
Изневиделица го връхлетя опасна, хищна сласт и разби самоконтрола му на хиляди късчета. С гърлен звук, дошъл сякаш от дълбините на съществото му, Бъч сложи ръце от вътрешната страна на бедрата й, разтвори я широко и буквално се гмурна между краката й. Когато се впи в плътта й и проникна в нея с езика си, намирайки съвършения ритъм, сякаш от много далеч чу някакво ръмжене да изпълва стаята.
Той ли беше? Не можеше да бъде. Та това беше ръмжене на… животно.
В началото Мариса беше шокирана от онова, което той правеше. От животинската му чувственост. От греховната близост и плашещата й уязвимост. Много скоро всичко това престана да има значение. Допирът на топлия език на Бъч беше толкова еротичен, че тя едва издържаше гладкото, хлъзгаво усещане и в същото време не можеше да понесе мисълта, че някога ще престане да го чувства. И тогава той започна да я смуче, да смуче и да преглъща, и да й шепне неща, докато удоволствието не започна да пари като болка.
Ала дори това беше нищо в сравнение с онова, което последва, когато той изгуби всякакви задръжки и в порив на мъжка нужда я притисна с тежките си ръце и я покри с език, с уста, с цялото си лице… О, господи, а звукът, който издаваше, това гърлено, ритмично ръмжене…
Оргазмът, която я връхлетя, беше див и необуздан, най-разтърсващото и прекрасно нещо, което бе изпитвала някога. Тялото й се огъна като дъга, понесено на заслепяващите вълни на удоволствието…
Но точно когато беше на върха, кипящата енергия се промени, преобрази се и изригна.
Жажда за кръв забушува заедно със сексуалното напрежение между тях и бързо я повлече в бездната на глада. Глад, който срина преградите на цивилизованата й страна и помете по пътя си всичко, освен желанието да се впие в шията му. Вампирските й зъби се удължиха и тя ги оголи, готова да го хвърли на леглото, да ги забие във вената на врата му и да пие…
Щеше да го убие.
От устните на Мариса се откъсна вик и тя отчаяно опита да се отскубне от ръцете му.
— О, господи… не!
— Какво?
Отблъсквайки го назад, тя издърпа тялото си изпод него и се хвърли настрани, при което падна на пода. Недоумяващ, Бъч посегна към нея, но тя изпълзя в ъгъла, дългата й рокля се влачеше по килима, предницата висеше около кръста й. Когато нямаше накъде повече да бяга, Мариса се сви на кълбо, в опит да се успокои. Тялото й трепереше неудържимо, в корема й се разбиваха вълни на болка, все по-силни с всяка изминала минута.
Уплашен до смърт, Бъч я последва на пода.
— Мариса…
— Не!
Той се закова на място. Изглеждаше напълно поразен, и последната капчица кръв се отцеди от лицето му.
— Толкова съжалявам… мили боже…
— Върви си! — каза Мариса с глас, задавен от напиращите сълзи.
— Съжалявам… толкова съжалявам… не исках да те уплаша…
Мариса се опита да успокои дишането си, за да му обясни, но усилията й бяха напразни и тя избухна в плач. Вампирските й зъби туптяха, гърлото й беше пресъхнало, единственото, за което можеше да мисли, бе как се хвърля върху гърдите му. Как го поваля на пода. И как сключва челюсти около врата му.
Господи, да отпие от кръвта му! Вкусът му щеше да е прекрасен. Толкова прекрасен, че тя не можеше да си представи някога да му се насити.
Бъч отново понечи да се доближи до нея.
— Нямах намерение да стигна толкова далеч…
Мариса скочи на крака, отвори уста и изсъска: