— Дяволски много.
Бъч пресуши уискито си на един дъх и вдигна празната чаша във въздуха. Сервитьорката се отзова незабавно.
Докато тя отиваше да му донесе ново питие, Бъч сведе поглед към ръцете си. И усети как очите на Ви се впиват с него.
— Бъч, тя ще се нуждае от повече, отколкото можеш да й дадеш.
— Зейдист се е хранил…
— Зи пиеше от различни хора. Ти си само един човек. Работата е там, че понеже кръвта ти е слаба, Мариса ще бъде принудена да пие от теб толкова често, че ще те изцеди за нула време.
Ви си пое дълбоко дъх и добави:
— Виж, тя може да пие от мен, ако искаш. Може дори да го правим в твое присъствие. Не е задължително сексът да е част от храненето.
Бъч наклони глава на една страна и се загледа във врата на Ви. После си представи устните на Мариса върху вената му. Видя ги заедно, преплетени един в друг.
— Ви, знаеш, че те обичам като брат, нали?
— Аха.
— Само опитай да й дадеш да пие от теб, и ще те разкъсам на парчета.
Ви се подсмихна, после се ухили широко. Толкова широко, че трябваше да закрие вампирските си зъби с облечената в ръкавица ръка.
— Ясно, мой човек. И още по-добре. Досега на никого не съм позволявал да пие от вената ми.
Бъч се намръщи.
— Нито веднъж?
— Аха. В това отношение съм девствен. Лично аз намирам за отблъскваща идеята някоя жена да се храни от мен.
— Защо?
— Не ми е по вкуса.
Бъч отвори уста, но Ви вдигна ръка и го спря:
— Достатъчно. Просто знай, че съм насреща, ако случайно размислиш и решиш да се възползваш от предложението ми.
„Няма да стане — помисли си Бъч. — Никога.“
После си пое дълбоко дъх, благодарен за съобщението от Мариса. Прав беше — наистина го беше изхвърлила, защото имаше нужда от кръв. Нямаше какво друго да бъде. Господи, адски се изкушаваше да се върне в имението, ала искаше да уважи желанието й и да не се държи като обсебен преследвач. Освен това, ако наистина ставаше въпрос за жажда за кръв, утре вечер я очакваше изненада.
Щеше да пие от него.
Когато сервитьорката се върна с още уиски, с нея дойде и Ривендж. Огромното му тяло закри тълпата, така че Бъч вече не можеше да види шефката на охраната му. Което означаваше, че най-после може да си поеме дъх.
— Момичетата ми се грижат да не ожаднеете, нали? — попита Рив.
— И то много добре — увери го Бъч.
— Само това искам да чувам.
Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм, черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се спускаше до тила му.
— Имам една малка новина за вас.
— Да не се жениш? — Бъч пресуши половината от току-що донесения „Лагавулин“. — Къде се регистрирахте за сватбени подаръци? В някой мебелен магазин?
— По-скоро „Хеклер и Кох“.
Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръжката на четиридесеткалибров пистолет.
— Симпатично пищовче имаш, вампире.
— Може да ти продупчи…
— Тоя разговор прилича на игра на тенис — намеси се Ви. — А той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?
Рив погледна Бъч.
— Страхотно го бива в общуването, нали?
— Опитай да поживееш с него.
Преподобния се ухили, после стана сериозен и понижавайки глас, заговори почти без да движи устните си.
— Съветът на принцепсите имаше заседание онзи ден. Обсъждаха задължителна изолация за всички неомъжени жени. Председателят иска да гласуваме предложението и да го представим пред Рот възможно най-скоро.
Ви подсвирна тихичко.
— Пълен контрол, а?
— Точно така. Използват отвличането на сестра ми и смъртта на Уелесандра като претекст. Което е желязна обосновка, както и трябва да бъде. — При тези думи Преподобния прикова очи в лицето на Ви. — Предай на шефа си, че в глимера са страшно разгневени от убийствата на толкова много цивилни в града. Искането, за което ти казах, е тяхното предупреждение към Рот и те са твърдо решени то да бъде прието. Председателят само дето не ме изяде с парцалите, защото не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват, а аз редовно пропускам заседанията им. Мога да ги позабавя още малко, но не мога да отлагам до безкрай.