В този момент телефонът в джоба на Ривендж звънна и той вдигна.
— А, ето я и Бела. Здрасти, сестричке… — започна той, но внезапно очите му проблеснаха и той се размърда неспокойно. — Тали?
Бъч се свъси. Почувства, че Преподобния говори с жена и че тя определено не му е сестра, защото изведнъж тялото му започна да излъчва топлина като разпалена жарава.
Направо да се зачуди човек коя ли жена би се забъркала с някой като Преподобния. От друга страна, след като Ви правеше секс, този тип жени явно съществуваха.
— Един момент, тали. — Рив се намръщи и се изправи. — Доскоро, господа. Тази вечер аз черпя.
— Благодаря за предупреждението — каза Ви.
— Истински образцов гражданин, нали?
С тези думи Рив се отдалечи и се затвори в кабинета си, а Бъч поклати глава.
— Значи Преподобния си има мадама, а?
Ви изсумтя.
— Направо да я ожалиш.
— Абсолютно.
Внезапно Бъч усети, че настръхва. Онази страховита мадама с мъжката прическа все още го наблюдаваше от сенките.
— Оправи ли я, ченге? — тихо попита Ви.
Бъч довърши остатъка от питието си.
— Кого?
— Много добре знаеш за кого те питам.
— Не е твоя работа.
Докато чакаше отново да чуе гласа на Ривендж от другата страна на линията, Мариса се зачуди къде ли го беше заварила. От слушалката долитаха високи гласове и музика. Парти?
Глъчката изведнъж стихна, сякаш той беше затворил врата.
— Тали, къде си? Или Хавърс е закодирал телефоните ви?
— Не съм си вкъщи.
Мълчание. После:
— Правилно ли се досещам къде се намираш? При Братството?
— Откъде разбра?
Той измърмори нещо неразбираемо, после каза:
— Има само един номер, който телефонът ми не може да проследи, и от него се обажда сестра ми. А ето че сега и ти ми звъниш от такъв номер. Какво, по дяволите, става?
Мариса омаловажи случилото се, като му каза само, че двамата с Хавърс са се скарали и тя е трябвало да си потърси място, където да отиде.
Рив изруга.
— Трябваше да ми се обадиш веднага. Мога да се погрижа за теб.
— Не е толкова просто. Майка ти…
— Не се тревожи за нея — меко каза Рив. — Премести се при мен, тали. Трябва само да се материализираш в апартамента ми и аз ще дойда да те взема.
— Благодаря ти, но няма нужда. Ще остана тук само докато се установя другаде.
— Докато се установиш другаде ли? Какво, по дяволите… Това с брат ти за постоянно ли е?
— Всичко ще е наред. Слушай, Ривендж, аз… нуждая се от теб. Трябва пак да опитам да…
Мариса стисна главата си с две ръце. Мразеше да го използва по този начин, но към кого другиго можеше да се обърне? А Бъч… Господи, Бъч… струваше й се, че го предава. Само че имаше ли някакъв избор?
Ривендж изръмжа.
— Кога, тали? Кога ме искаш?
— Веднага.
— Отиди в… о, по дяволите, трябва да се срещна с председателя на Съвета. А след това трябва да се погрижа за няколко неща в работата.
Мариса здраво стисна слушалката. Не й се искаше да чака.
— Тогава утре?
— По залез-слънце. Освен ако не решиш да се преместиш при мен. Тогава ще разполагаме с целия ден.
— Ще се видим утре вечер.
— Нямам търпение, тали.
След като затвори, Мариса се изтегна върху леглото и остави изтощението да я залее като вълна. Тялото й сякаш се сля със завивките и възглавниците, просто още един неодушевен предмет върху дюшека.
По дяволите… може би беше по-добре, че трябва да изчака до утре. Така имаше възможност да си почине, да поговори с Бъч и да му обясни. Но не трябваше да бъде сексуално възбудена, необходимо беше да запази самоконтрол, докато е с него. Ако влюбените хора приличаха поне малко на обвързаните вампири, Бъч нямаше да понесе добре факта, че тя има нужда да бъде с друг мъж.
Мариса въздъхна и се замисли за Рив. След това за Съвета на принцепсите, а после за своя пол изобщо.
Господи, дори ако по някакво чудо предложението за задължителна изолация бъдеше отхвърлено, истината бе, че жените от нейната раса нямаше да има къде да отидат, ако у дома им ги грозеше опасност. Покрай разпада на вампирското общество и войната с лесърите, расата им нямаше социални служби. Никаква предпазна мрежа. Никой, който да помага на жените и децата, ако хелренът им е склонен към насилие. Или ако някоя жена бъдеше отритната от семейството си.