бръснарницата не можеш да получиш такова обслужване.
Усещам как ножицата стриже косата ми и тя изпухтява.
— Твоята коса наистина е много гъста, Оуен. — Произнася го така, сякаш вината е моя и
това я дразни.
— Не трябваше ли първо да я намокриш?
Ръцете й застиват в косата ми веднага щом задавам въпроса. Тя се отпуска надолу,
докато бедрата й не се опират в прасците й. Сега се гледаме един друг в очите. Ръцете ми все
още са на кръста й, тя все още е в скута ми, а аз се наслаждавам на необичайната поза на
това спонтанно подстригване, но по внезапно разтрепераната й долна устна виждам, че съм
единственият, на когото това му харесва.
Ръцете й увисват безволно отстрани и тя изпуска гребена и ножицата на пода. Виждам
напиращите й сълзи и не знам какво да направя, за да ги спра, тъй като не съм сигурен кое ги
е причинило.
— Забравих да я намокря — проронва тя с пораженска нотка в гласа и унило клати
глава. — Аз съм най-калпавата фризьорка в целия свят, Оуен.
И се разридава. Вдига ръце към лицето си, опитвайки се да скрие сълзите или срама си,
или и двете. Навеждам се напред и отдръпвам ръцете й от лицето.
— Обърн.
Тя не отваря очи, за да ме погледне. Седи със сведена глава и я тръска, нежелаеща да ми
отговори.
— Обърн — повтарям аз и този път обхващам страните й в шепи. Държа лицето й в
ръцете си, омагьосан от мекотата на кожата й. Сякаш дланите ми докосват вълшебна смесица
от коприна, сатен и грях.
Господи, ненавиждам се, задето съсипах всичко това. Ненавиждам се, задето не знам
как да го поправя.
Притеглям я към себе си и за мое изумление тя ми позволява. Ръцете й все още висят
отстрани, но сега лицето й е заровено във врата ми.
Защо се издъних така, Обърн?
Слагам ръка на тила й и доближавам устни към ухото й. Имам нужда тя да ми прости,
но не съм сигурен дали ще може, без да й обясня причините за постъпката ми. Единственият
проблем е, че аз съм този, който чете признанията. Не съм свикнал да ги пиша и със
сигурност не съм свикнал да ги изричам на глас. Но аз все още изпитвам нуждата тя да знае
колко отчаяно искам случващото се сега да беше различно. Искам и преди три седмици
всичко да беше различно.
Държа я здраво, за да я накарам да почувства искреността на думите ми.
— Съжалявам, че тогава не дойдох.
Обърн мигом се сковава в ръцете ми, сякаш извинението ми я е отрезвило. Не знам дали
това е добро, или лошо. Наблюдавам внимателно как тя бавно се отдръпва от мен. Чакам
отговор или някаква реакция, но тя се затваря като мида в черупката си.
Не я обвинявам. Тя не ми дължи нищо.
Извръща глава, за да се освободи от ръката ми, обгръщаща тила й. Аз я отдръпвам, тя се
хваща за подлакътниците на стола, оттласква се и слиза от скута ми.
— Прочете ли моето признание, Оуен?
Гласът й е твърд, няма и следа от неотдавнашните сълзи. Когато се изправя, изтрива
лице с пръсти.
— Да.
Обърн кима и стиска устни. Поглежда към чантата си и я грабва заедно с ключовете.
— Това е добре. — Отправя се към вратата. Аз бавно ставам, страх ме е да погледна в
огледалото и недовършеното подстригване. За щастие, тя гаси светлините, преди да имам
възможност да видя новата си прическа.
— Прибирам се у дома — заявява тя, докато държи вратата отворена. — Не се чувствам
много добре.
Глава 9
ОБЪРН
Имам четирима братя и сестри на възраст от шест до дванайсет години. Когато съм се
родила, родителите ми са били в гимназията и са чакали няколко години, преди да имат още
деца. Нито майка ми, нито баща ми са ходили в колеж, а татко от осемнайсетгодишен работи
в завод. Заради това сме отраснали със семеен бюджет. Много строг бюджет. Икономичен
бюджет, който не позволяваше климатиците да остават включени през нощта.
— За това са прозорците — казваше баща ми, ако някой се оплачеше.
Може би съм наследила неговия навик да бъда пестелива, но това ми беше от полза,
когато се преместих да живея при Емъри. Едва не са я изгонили от жилището, когато старата
й съквартирантка не могла да внесе навреме своята половина от наема, затова такива неща
като климатик не се смятаха за необходимост. Смятаха се за ненужен разкош.
Докато живеех в Портланд това нямаше значение, но заради променливото време в
Тексас, се наложи да нагодя навиците си за сън. Вместо да използвам одеяло, спя завита с