съда. И след изслушването ще бъда или в затвора, или в рехабилитационна клиника, в
зависимост от това, кой ще победи. Аз или Калахан Джентри.
Когато тази сутрин баща ми се отби в ателието, внимавах да не кажа твърде много,
защото знаех, че Обърн може да чуе. Но да запазя спокойствие се оказа много по-трудно,
отколкото си мислех. Просто исках той да види какво ми причинява тази ситуация. Исках да
сграбча ръката му и да го повлека нагоре по стълбите и да му покажа Обърн, спяща в леглото
ми. Исках да кажа: „Погледни я, татко. Погледни какво ми струва твоята себичност“.
Ала вместо това, постъпих както винаги. Позволих на спомените за майка ми и брат ми
да ми попречат да му се опълча и да се защитя. Те са моето извинение. Те са неговото
извинение. Те бяха нашето извинение през последните няколко години и аз се страхувам, че
ако не намеря начин да престана да използвам онази нощ като мое оправдание, Калахан и
Оуен Джентри никога няма отново да бъдат баща и син.
Преди да срещна Обърн, нищо не успя да ме накара да променя живота си. Колкото и да
се опитвах и колкото и да мислех за това, всеки път бивах победен и вината винаги
надделяваше. Никога не съм се чувствал толкова силен, както когато съм с нея. Преди да я
срещна, никога не съм имал цел. Припомням си първите думи, които й казах, когато се появи
на прага ми: Дошла си да ме спасиш ли?
Наистина ли, Обърн? Със сигурност го чувствам така и за пръв път от много време в
мен заблещука искрица надежда.
— Къде отиваш? — пита ме тя.
Гласът й би могъл да се използва като форма на терапия. Убеден съм в това. Тя би могла
да влезе в стая, пълна с безкрайно депресирани хора и единственото, което трябва да
направи, за да ги излекува, е да отвори една книга и да им почете на глас.
— В „Таргет“.
Тя ме ръгва в рамото и се засмива, а аз се радвам да я видя отново така усмихната и
безгрижна. През целия ден почти не се бе засмяла.
— Нямам предвид в момента, глупчо. Имам предвид в понеделник. Къде отиваш? Защо
се местиш?
Хвърлям поглед през улицата.
Поглеждам небето.
Свеждам поглед към краката си.
Гледам, където ми падне, но не и в очите й, защото не искам отново да я лъжа. Днес
вече я излъгах веднъж и не мога отново да го направя.
Протягам се и вземам ръката й в моята. Тя не ме отблъсква и простият факт, че ако
знаеше истината, едва ли щеше да ми позволи да държа ръката й, ме кара да съжалявам, че
още отначало я излъгах. Но колкото по-дълго отлагам, толкова по-трудно става да й призная
истината.
— Обърн, всъщност не искам да отговарям на въпроса ти, става ли?
Продължавам да се взирам в краката си, защото не искам тя да прочете по лицето ми
какво мисля. Че е луда да се съгласи да прекара уикенда с мен, защото тя заслужава много
повече, отколкото мога да й дам. Обаче не смятам, че тя заслужава някой по-добър от мен.
Вярвам, че тя би била идеална за мен и аз бих бил идеален за нея, но заради всички
погрешни решения, които съм взел в живота си, тя не заслужава да бъде част от него. Затова
докато не открия как да поправя грешките си, тези два дни са всичко, за което наистина съм
достоен. Знам, че тя каза, че би трябвало да се съсредоточим първо върху днешния ден, преди
да реши дали ще остане за целия уикенд, но мисля, че и двамата знаем, че това е пълна
глупост.
Тя стиска ръката ми.
— Ако не ми кажеш защо заминаваш, тогава и аз няма да ти кажа защо дойдох в Тексас.
Надявах се през този уикенд да узная всичко за това. Имах предварително подготвени
въпроси и макар че бях готов да ме отреже, сега трябва сам да се откажа, защото няма
никакъв начин, по дяволите, да й разкажа за живота си. Поне не сега.
— Така е честно — съгласявам се и най-после мога да я погледна.
Тя се усмихва и отново стиска ръката ми, а аз не мога да понеса колко дяволски красива
изглежда в момента. Освободена от всякакви грижи, от гняв и вина. Вятърът издухва кичур
коса върху устните й и тя го отмята.
По-късно ще нарисувам този миг.
Но в момента я водя в „Таргет“. За да пазаруваме.
Защото тя ще остане с мен.
През целия уикенд.
* * *
Обърн е скромна за много неща, но определено не и когато става дума за храна. Тя знае,
че ще остане в дома ми само два дни, но напазарува достатъчно продукти, за да стигнат поне
за две седмици.