Алида отвори вратата и попита някаква прислужница:
— Къде е Пенела?
— Пенела? — момичето бе отскоро в имението.
— В кухнята, милейди — обади се друга жена. — Изпратихте я там преди години.
— Да дойде веднага — нареди Алида.
Изпълнена със съзнанието, че времето й на този свят е кратко, Алида искаше да оправи всички злини, които бе предизвикала през живота си. Пенела е добра прислужница, предана, но веднъж я предаде и Алида не й прости. Сега обаче смяташе, че Пенела си е научила урока, а освен това й бе нужен човек, комуто да се довери напълно.
— Мога ли да ти вярвам? — попита Алида с леден глас, докато наблюдаваше бившата си камериерка, застанала смирено до огъня. Годините, прекарани в кухнята, бяха състарили Пенела с векове. Алида нямаше да я познае: съсухрена, с мазни коси, загрубели ръце, дълбоки бръчки по лицето, отпуснати рамене.
Пенела погледна господарката си в очите и Алида съзря молба, а не гордост. Добре е била наказана за стореното преди години, когато предупреди селяните за пожара. Оттогава нямаше ден, в който да не е съжалила за постъпката си.
— Можете да ми имате пълно доверие. Готова съм да го докажа с живота си — промълви Пенела разчувствано, убедена във всяка изречена дума. За удобно легло, за малко топлинка сега бе готова със собствените си ръце да убие селяните.
— Седни — покани я Алида ласкаво. — Яж колкото искаш.
Пенела седна и с треперещи ръце посегна към храната на масата пред камината, а Алида заговори:
— Искам да ми припомниш всичко, което онази старица каза. Тя ми разказа за Талис и дъщеря ми. Искам да знам какво си спомняш. Всяка дума.
За миг Пенела понечи да протестира, че с изпълнила заръката на господарката си да ги остави насаме, но само един поглед на Алида й подсказа, че сега не е време за преструвки. Тя бе подслушвала всичките й разговори.
Не беше лесно да събере мислите си и да си припомни всичко. Но всеки залък от вкусната храна — истинска храна, не остатъци — й напомняше, че ако иска да се храни така, трябва да се сети за всичко.
— Каза, че са две половинки на едно цяло. Ако нещо нарани единия, и другият изпитва болка. Всеки иска най-доброто от всичко да е за другия. Те не може да бъдат разделени; раздялата ще ги унищожи. Много са ревниви; особено момчето. Не понася вниманието на момичето да не е насочено само към него. Момичето го обожава, лъже заради него, готово е да краде, може да стигне и до убийство заради него. Той има силно чувство за чест и няма да извърши лоша постъпка за нищо на света.
Тук Пенела не се стърпя да си помисли, че няколко години, прекарани в кухината на имението Хадли, са достатъчни да сринат чувството за чест у всекиго. Именно чувството за чест я накара да предупреди онези селяни тогава; мислеше, че невинни деца не заслужават подобна съдба. Странно какви неща може да направи празният стомах с чувството за чест. Сега тя сама би предизвикала пожара, стига да е сигурна, че няколко дни няма да е гладна.
— Добре — рече Алида и наля на прислужничката вино. През годините почти бе забравила каква забележителна памет има Пенела. — Нужна ми е твоята помощ. Искам пълна дискретност. Трябва да съм сигурна, че мога да ти се доверя и че ще си предана единствено на мен.
Пенела вдигна поглед от чинията — очите й блестяха.
— Ще направя каквото поискате — обеща тя и думите идваха от дълбините на душата й.
— Искам да се отърва от момчето — заяви Алида.
Пенела остави яденето:
— Ще го убия.
— Не! — сряза я рязко Алида. — Искам да го изпратя на истинския му баща. Не желая да е свързан с тази къща. — Сниши глас. — Имам една тайна и искам да остане тайна: умирам. Остават ми най-много две години живот.
При тези думи Пенела дори не вдигна поглед. Алида разбра какво е загубила. Някога Пенела щеше да стори всичко за господарката си от любов, но сега я интересуваше единствено оцеляването. Алида обаче нямаше време за разнежване. Предстоеше й да спаси семейството си и подобно на Пенела, щеше да направи всичко, за да го постигне.
Глава двадесет и осма
— Да, да — съгласи се ядосано Алида. — Знам всичко — момичето лесно се поддава на влияние, почти не ти създава проблеми, правиш каквото можеш за нея и това ме радва. Но ме интересува какво мислиш за нея като човек.
Едит погледна, без да схваща за какво говори майка й. Обичаше да докладва на Алида, обичаше да съставя списъци със задачи и да ги изпълнява.