— Тя следва навсякъде онова момче. Искам да кажа — сведе глава и се изчерви, — нашия брат.
— О, Едит, ти си мечтаната от всяка майка дъщеря.
При тези думи Едит вдигна глава. Не бе сигурна дали някога е получавала похвала от майка си. Поне не като тази. Ако представи изряден списък на разходите и се справи отлично с прислугата, майка й най-много да отрони едно разсеяно: „Добре!“, и това бе всичко. Е, беше много повече, отколкото би казал баща й, за когото се съмняваше дали я различава от останалите.
— Благодаря — само толкова успя да произнесе Едит в замяна на голямата похвала.
— Баща ви я доведе, ти я взе под крилото си и се отнасяш така добре с нея. Държиш се сякаш… ви е равна.
Едит не намери какво да отговори, защото наистина гледаше на новодошлата като на равна.
— Ти си с толкова добро сърце, че дори не виждаш разликите. Не те ли притеснява, че говорът й е селски? Нищо важно не е научила през живота си, ако не смятаме за значимо отглеждането на фасул. Нищо чудно да се окаже, че я бива да обработва земята, щом ръцете й не свикват с лютнята. Виждала ли си някога такива ръце? Широки като лопати. Ами краката й! Мислиш ли, че преди да дойте тук, някога е слагала обувки?
Алида се усмихна на ококорената си от изненада дъщеря.
— Виж се как изглеждаш ти! Ти наистина си добра дъщеря, Едит. Най-добрата.
Алида отиде до прозореца, откъдето продължи:
— Едит, моя скъпа, скъпа дъще, мога ли да ти имам доверие?
— Да — промълви Едит с разтреперан глас. Никога не бе виждала майка си така откровена и добра, така нуждаеща се от разбиране. При мисълта, че се е съмнявала дали майка й се интересува от нея или дали я харесва, сълзи овлажниха очите й. — Да, можеш да ми имаш доверие.
— Това момче — Талис, не го ли намираш за привлекателен?
— Той е мой брат. Не мога да преценявам дали е привлекателен или не. Мой дълг е да…
— Разбира се, разбира се — прекъсна я Алида, както винаги раздразнена от липсата на страст у дъщеря си. Седеше срещу нея. Внимателно взе ръцете й в своите, преди да продължи: — През нощта, когато се роди момчето, аз също започнах да раждам. Още не знаеш какво са родилните мъки, но в такъв момент една жена не винаги осъзнава какво става наоколо.
Едит нямаше представа накъде вървят нещата.
— През онази нощ бях затворена с друга жена — смугла, с тъмни коси и очи. — Тя се взря в очите на дъщеря си. — Като очите на момчето.
На Едит й бе необходимо доста време, преди да схване какво казва майка й.
— Мислиш, че децата са били разменени?
Алида сложи ръка върху устните на дъщеря си и се огледа из празната стая, сякаш някой се криеше там.
— Такива неща не се казват на глас. Но ме тревожат от години. Изпитвах прекалено големи болки, за да видя какво дете съм родила. Детето на смуглото момиче се роди по същото време. Всичко бе така объркано.
— Но тогава… — прошепна Едит.
Алида се наведе напред към дъщеря си и също шепнешком каза:
— Да, това означава, че Талис не ви е брат; че Каласандра е ваша сестра. Прилича на вас и би могла да е моя дъщеря, не мислиш ли?
— Дороти смята така, но аз… — Едит реши, че е по-добре да не съобщава на майка си как се бе подиграла на Дороти, че говори такива глупости.
— О, Едит. Какво да правя? Виждаш как баща ти боготвори момчето. Как да отида при него и да споделя съмнението си, че Талис може да не е негов син, а по-вероятно е да има още една дъщеря, която дори не струва колкото другите? — За миг тя покри лицето си с ръце. — Нямам никого на този свят, с когото да мога да го споделя.
— Можеш да ми имаш доверие, майко — проговори Едит нежно, — чувствайки се по-привилегирована от когато и да било.
— Мога ли, Едит? Наистина ли?
Преди Едит да успее да проговори, Алида продължи:
— Надявам се да е така, защото научих за един вдовец, който си търси съпруга. На тридесет години е и има две сладки момчета, които отчаяно се нуждаят от майка. Казват, че съпругата му била отвратителна домакиня, така че човекът ще е много благодарен на жена, която да се грижи за имотите му и да гледа децата му.
Едит така силно стисна ръцете на майка си, че я нарани.
— Ще направя всичко за теб, майко. Всичко.
— Каква добра дъщеря си ти. Е, тогава да обсъдим някои неща. Според мен на това момче, на този Талис, трябва да бъдат дадени няколко урока: по танци, по обноски, да свири на лютня, как се ухажва жена — такива неща. Мислиш ли, че Джоана и Дороти биха му помогнали?
Едит трябваше да внимава да не се разсмее. Всяка от сестрите й бе готова да продаде душата си, само да може да се докосне до красивия Талис. Чудеше се дали сърцето на Джоана нямаше да се пръсне, ако Талис я хване, за да й помогне да се качи на кон.