Положи усилия да седи изправена. Не биваше да се поддава на самосъжаление. Само след месеци ще се срещне със своя Създател, а дотогава има да изкупи доста неща. Как ще се яви при Господ, ако остави съдбата на децата й да зависи от някого, който не е нейна кръв.
— Ела, сине — покани го тя немощно, — ела седни при мен. Искам да те гледам.
Той мигом я послуша, а тя придърпа лицето му към светлината. Прекрасна кожа, съвършени зъби, открити, честни тъмни очи.
Тя отмести ръце от лицето му.
— Искаш да се ожениш за Каласандра.
— Да. Това е най-силното ми желание на този свят. Кали е…
Той спря, изчерви се и се загледа в огъня.
— Тя е много млада — отбеляза строго Алида.
— Но не и прекалено — отвърна той, като се усмихваше.
Усещаше неговата убеденост, неговото чувство, че Кали е нещо, което трябва да притежава.
— Ти си синът, който винаги съм искала и никога не съм имала — продължи тя нежно.
Талис се намръщи.
— Филип и Джеймс са…
— Да — прекъсна го бързо тя. — Те са добри и внимателни. Но независимо колко деца има една жена, когато загуби някое, в сърцето й остава празнина. Дали знаеш, че побелях, когато ми казаха, че съм те загубила в пожара? Знаеш ли колко бяхме съкрушени от скръб? Баща ти така и не се възстанови напълно.
— Чух за това — отвърна Талис загрижено.
Тя погали косите му — така меки, а къдриците се увиваха около пръстите й. Имаше време в живота й, когато бе способна да дава огромна обич. Ако още в началото бе родила на съпруга си момче като това, животът й щеше да е много по-различен.
— И сега, толкова скоро след като те намерих отново, искаш да ме оставиш? Да се ожениш и да ме оставиш?
— Ще живеем тук, щом желаеш така.
Тя му се усмихна.
— Ако се ожениш, няма да имаш време за мен. Младите мъже мислят единствено за младите си съпруги които ги чакат в леглото.
При тези думи Талис тихичко се изсмя и се загледа в огъня. Тя разбираше, че всичките му мисли са при любимата — да я докосва, да я целува. Сърцето на Алида се вкамени. Някога и тя мислеше за същите неща, но ето как я изигра животът! Целувките не са вечни; но имотите са.
Известно време останаха смълчани; Талис седеше на пода в краката й, а Алида — облегната на стола. Единствената светлина в стаята идваше от камината и ги обгръщаше.
— Знаеш ли, че умирам? — попита тихо тя.
— Да — отвърна той, без да я погледне.
— Как разбра?
— Забравяш, че не съм израснал в тази богата къща. Живях във ферма. Научаваш се да гледаш в очите на животното и да разбираш кога изпитва болка.
— Само трима души знаят: ти, прислужничката ми и една гадателка. Според нея имам най-много още две години.
Тя не добави нищо повече. Талис се надигна и взе нежната й бяла ръка в своята.
— Ще ми помогнеш ли? — попита тя умолително.
— Ще направя каквото е по силите ми.
— Цял живот си ми липсвал. Не те държах като бебе, не видях първите ти крачки. Нямах възможност да прекарам с теб, както с другите си деца. — Тя стисна ръката му. — О, Талис, толкова обичам децата си, че понякога се държа егоистично с тях. Не мога да си представя, че някоя от дъщерите ми ще се омъжи и ще ме остави.
Изчака да види дали ще й повярва. Повярва й. Очевидно не познаваше измамата. Смяташе, че хората говорят само истината.
— Знам… Знам… — продължи плахо тя, като направи пауза, сякаш болка разкъса гърдите й. — Знам, че много обичаш това момиче, но искам да те помоля нещо. Дай ми възможност да те опозная. Дай възможност на братята и сестрите ти да те опознаят, преди да се обречеш на друга. Преди сам да се сдобиеш с деца, които ще отнемат цялото ти време. Ако се ожениш сега и ти се родят деца, ние — съпругът ми, аз, братята и сестрите ти — няма да имаме време да те опознаем. — Тя направи пауза. — Знам, че искам много от теб. Нямам право. Не съм била за теб като истинска майка. Нощта, когато се роди, едва не умрях. Толкова си едър, а аз съм дребна жена. — Тя се засмя и положи ръка на главата му. — Почти ме разкъса, толкова голям беше.
Талис седеше намръщен, избягваше да я гледа, засрамен от приказките й. Изпитваше вина, че с появата си на този свят е причинил толкова болка на майка си.
— Не се оплаквам — продължи Алида, — но изпитвам необходимост да ти обясня защо не ти обърнах достатъчно внимание тогава. Бях обезумяла от болка. — Тя сниши гласа си: — А и кръвта. Загубих много кръв. Твоето раждане е причина да нямам повече деца. Не можех да зачевам повече.
Талис се почувства още по-зле. Държеше на тази жена, а почти я бе убил, отнел й бе възможността да има други деца.