— Това трябва да кажа на Кали — възпротиви се Талис. — Ти не я познаваш. Тя ще реши, че аз… че…
— Че не я обичаш? — попита Алида със светнали очи. — Не се ли сещаш, че преди да стана съпруга и майка, също съм била момиче? Да, вярно, ще ти се цупи. Ще се оплаква, ще натяква, че има чувството, че нищо не значи за теб. — Алида се захили: — Толкова ли лошо звучи всичко това?
— Не — съгласи се Талис, усмихнат, докато си представяше как ще протече всичко. Понякога си мислеше, че Кали е прекалено сигурна в него.
— Истината е, че трябва да убедя съпруга си да даде съгласие за тази женитба. Виждаш ли, Талис, родословието на Каласандра не е така знатно, както твоето. Нейният баща не е най-желаният сват. Когато съпругът ми дойде при мен по въпроса за вашата женитба, призна, че не е склонен да даде съгласие. Иска да изпрати Каласандра при баща й и…
Млъкна, защото Талис рязко си пое дъх.
— Не можете да отпратите Кали. Ще отида с нея.
— И какво ще направиш? — попита строго тя. — Ще станеш беден дървар?
За миг Талис си припомни приказката на Кали за момчето и момичето, които избягали и почти умрели от глад.
— Трябва да ми имаш доверие — настоя тя. — Трябва. Желая онова, което желаеш и ти, искам най-доброто за теб. Ще убедя съпруга си; ще те възнаградя за цялата ти помощ. Но през следващите две години трябва да си на моя страна.
— Да, ще направя всичко по силите си.
— Искам да ми се закълнеш за някои неща.
Очите на Талис се разшириха от учудване. Рицарите правеха свети клетви. Те се заклеваха пред дами, изпаднали в беда.
— Подай ми Библията — нареди тя, като немощно вдигна ръка и посочи тежка стара книга с обков от слонова кост.
Той пое книгата и тя започна:
— Трябва да се закълнеш, че на никого няма да продумаш за наближаващата ми смърт.
— Заклевам се.
— Сега целуни Библията.
Той го направи тържествено и със страхопочитание.
— Закълни се, че няма да кажеш на Каласандра, не си поискал разрешение да се ожениш за нея. Ако те попита, ще й отговориш, че не си решил за кого ще се ожениш.
Тук Талис се поколеба, но като видя намръщеното лице на Алида, се закле и отново целуна Библията.
— Закълни се, ме няма да посегнеш на девствеността й, докато не се ожените.
Очите на Талис се разшириха.
— Не можеш да вземеш онова, което не ти принадлежи, нали? Ами ако тя забременее, а ти паднеш от коня и си счупиш главата, преди да сте се оженили? Какво ще стане с нея и детето? Не те ли е грижа за нея? Или те интересуват само твоите долни страсти? Нима съм се подвела и ти си още дете, а не мъжът, който мислех, че си?
Талис се поколеба отново, но накрая целуна Библията и даде третата си клетва.
Когато свърши, Алида го погледна: бе така сериозен; явно приемаше надълбоко всичко, което ставаше сега.
— Трябва да стоиш далеч от нея — каза тя внимателно. — Хората вече я одумват. Разправят, че характерът й не е добър, че двамата сте се опознавали интимно много пъти.
— Това не е вярно! — възмути се той.
— Аз го знам и ти го знаеш, но това не пречи на хората да говорят — тя го гледаше в очите. — Те не говорят за теб, а за нея. Ти никога няма да чуеш подобни злобни подмятания по свой адрес. Омразна истина е, но подобни думи биха били похвала за теб, само че същите разрушават репутацията на жената. — Алида го погледна с вдигнати вежди: — Или може би не те засяга какво разправят за нея? Повечето мъже не биха обърнали внимание.
— Аз не съм като повечето мъже — каза той гордо изправен. — Не бих искал тя да пострада заради мен. Ще направя така, че да не давам никакъв повод да се говори за нея лошо.
— Ти си мило момче. Но май се чувствам уморена и трябва да си почина.
— Да — отвърна той загрижено. — Тръгвам.
Секунди след като Талис излезе, Алида нареди на Пенела да й доведе Каласандра.
Глава тридесета
Щом зърна Кали, Алида разбра, че момичето няма да се пречупи лесно. Това не е Едит, та да я съблазни с празни обещания за съпруг и собствен дом; това момиче нямаше да стори нещо само защото някой е споменал думата чест; нито пък думата смърт щеше да я разколебае.
В някаква степен Алида съзнаваше, че тази нейна дъщеря й прилича най-много, но възрастната жена не желаеше да го признае. Стига някой да се стреми да постигне каквото си е намислил, всеки на пътя му изглежда упорит и неразумен.
Сега, докато наблюдаваше Кали, Алида разбра, че ще се сблъска с трудности. Кали изглеждаше непреклонна и Алида съзнаваше, че това щеше да се окаже проблем.
— Заповядай. Седни и хапни — подкани я Алида с престорено любезен глас.
Кали нито седна, нито посегна към храната. Вчера една разтреперана Едит отиде при майка си и се върна променен човек. Оттогава направи всичко възможно да превърне живота на Кали в истински ад. От човек сред тълпа излишни жени Кали се превърна в обект на всевъзможни подигравки и тормоз. И тази сутрин, макар и със смущение, което не успяваше да прикрие, Едит и съобщи, че ще отговаря за някаква градина с отровни растения, като добави, че след като е живяла във ферма, сигурно разбира от тези неща.