— Хайде сега — продължи той нежно. — Какво би искала от Талис?
— Нищо. Нищо не искам от него.
— Не ми показвай гордостта си. Знам какво изпитваш към него. Разкажи ми като една история какво искаш от него.
Когато го погледна, очите й бяха сериозни.
— Талис мисли, че му принадлежа. Мисли, че аз съм негова, обаче не е направил нищо, за да ме спечели. Разбираш ли? Той не се е бил за мен!
— Да! — увери я Уил, който знаеше, че ухажването е важно за жената. Наистина Талис никога не бе ухажвал Кали. Понякога изглеждаше като че ли двамата са родени женени един за друг.
— Искам Талис да заяви пред всички, че ме обича повече от всичко — промълви Кали тихо. — Искам да… Да крещи от покривите, че съм негова и че не иска никоя друга.
Уил се засмя. Трудно му бе да си представи гордия Талис, кацнал на покрива като петел и оттам да крещи, че обича Кали. Не, според Талис да изрази обичта си към Кали бе да й разреши да му поднася сладкиши с касис, докато той седи на сянка под дървото.
И досега това сякаш стигаше и на Кали.
— Много искаш — констатира Уил, — но ще видя какво мога да сторя.
В гласа му нямаше голяма надежда.
Глава тридесет и трета
— Много се бърка в работата на другите тоя старец — мърмореше Джон, докато мяташе каквото му попадне под ръка от масата. — Разпоредих да го изхвърлят от земите ми! Наредих да не му позволяват никога повече да стъпи тук. Ако посмее да се върне, ще го обеся.
Хю беше наясно, че точно сега е по-добре да се въздържи от коментари. Джон беше бесен, защото вчера любимият му Талис направо се разтопи при появата на прегърбения човек в селски дрехи. Тренираха хвърляне на копие. Изведнъж Талис скочи от коня и полетя към мъжа, размахал ръце като тригодишно хлапе.
Джон, чиято лелеяна мечта на този свят бе любовта на Талис, почти се задави от ревност. Веднага извика след него да се върне — възнамеряваше да го смъмри, но Талис дори не го чу, отдаден на радостта си, изразявайки я в нескончаеми целувки със стареца. Най-после новодошлият му обърна внимание, че го викат.
За още по-голямо огорчение на Джон Талис му представи селяка, сякаш бе най-високопоставен благородник. Посинял от яд, Джон нареди на момчето да продължи заниманието си.
— Но аз трябва да се погрижа да настаня баща си — възрази Талис. — Идва от дълъг път и е уморен и гладен.
— Аз съм твоя баща — сряза го Джон.
— А, да, сър. Не исках…
— Продължи тренировките — обади се Уил. — Аз ще изчакам.
— Не — отсече Талис решително. — Рицарят е длъжен да се погрижи за хората, които обича. Ако ме извините, сър — обърна се той към Джон, — ще отида да настаня ба… моя посетител.
И той прегърна покровителствено и любящо широките отпуснати рамене на стария човек.
Гледката така възпламени гнева на Джон, че Хю се притесни да не умре. Следобеда Талис не се яви и Джон тръгна да го издирва. Откри го усамотен със стареца в парка: глава до глава те разговаряха така, както Джон никога не бе виждал Талис досега.
— Аз съм му баща — инатливо и ядно повтаряше Джон на Хю. — Не е ли наясно? Не разбира ли, че трябва да споделя проблемите си с мен?
Хю белеше ябълка със сребърен нож. Джон Хадли бе последният човек, с когото някой би искал да сподели личен проблем. Подходът му беше като на касапин към говежди бут.
— Момчето чувства липсата на момичето — промълви накрая Хю.
— Какво момиче? — учуди се Джон. — Защо всички непрекъснато говорят за Талис и някакво момиче? Може би ти и съпругата ми виждате нещо невидимо за другите.
При споменаването на лейди Алида Хю си поряза палеца. Тази жена определено не му харесваше; намираше я студена и коравосърдечна. Може невинаги да е била такава, но сега беше. И не се съмняваше, че тя стои в дъното на всички неприятности. А и Хю долавяше, че Джон определено лъже. Ставаше нещо повече, отколкото показваше. Напоследък цялата къща бе пълна с тайни. Лейди Алида отпраши с пълна пара Бог знае накъде; завършеното нищожество Едит започна да се държи, сякаш знае нещо, което щеше да промени света.
Онова момиче — Кали — бе заставено да се грижи за Отровната градина и да търпи досадния пуяк Алейн Фробишър.
И нямаше съмнение, че всичко това влияе изключително зле на Талис. Хю помнеше как изглеждаше момчето преди няколко месеца — когато спаси живота на Джон. В онзи ден, докато наблюдаваше как Талис подхвърля и хваща момичето, Хю осъзна, че никога не е виждал нищо по-инстинктивно, истинско и единно като движенията на двамата; сякаш бяха един човек.
Тогава Талис бе възхитителен. Хю не бе срещал така гордо изправен млад човек. Когато Джон обяви, че Талис е негов син, на Хю му идеше да се бие, за да има той тази чест. Талис бе момче, което всеки мъж с радост би нарекъл свой син.