Само няколко месеца по-късно Талис отслабна, очите му загубиха блясъка си, хлътнаха от безсъние, цялата му енергия изчезна. Ядеше малко и според думите на Филип — почти не спеше.
Ако беше друг младеж, Хю щеше да си го обясни с любовна мъка, но при Талис бе нещо повече от любов.
Сутринта в пристъп на ревност Джон изпъди от дома си стария фермер, отгледал Талис. Джон не понасяше някой да получава обичта на Талис, не можеше да търпи някой да има нещо, отказвано на него. Талис винаги се държеше възпитано с Джон, но никога не се хвърли на врата му в изблик на чувства.
Хю язди цели три часа, за да открие стареца, поел към дома с тежко натоварена с жито каруца. И колко време употреби, докато го убеди, че мисли доброто на момчето.
Уил Уоткинс най-после сподели, че Талис не е щастлив, че не може да бъде щастлив, отделен от Кали. Само че Талис не казва защо не може да бъде с нея. Момчето споменало нещо свързано с „клетви пред Бога“. Уил наведе глава и промърмори:
— Повече свързано с клетви пред нея, ако питаш мен.
Уил не уточни коя „нея“, но Хю разбра.
По пътя обратно към имението Хадли се чудеше защо лейди Алида се бърка в любовта между двамата. Какво я засяга, ако две сладки деца като Талис и Кали бяха заедно? Да не би да е толкова нещастна в своя лишен от любов живот, та не може да понесе мисълта други да са щастливи?
А сега побеснелият Джон изливаше с ядни крясъци ревността си, че Талис обича повече човека, който го е отгледал, от Джон, когото познава само от няколко седмици.
— Сигурен съм — подхвана Хю равнодушно, — че момчето е влюбено. Защо не му разрешиш да се ожени за момичето.
Хю се преструваше, че не наблюдава лицето на Джон, но всъщност зорко го изучаваше. Той таеше собствени подозрения за раждането на Кали и Талис.
— Аз… ъ… Не мога… Искам да кажа — прекалено млад е да се жени. А и момичето не е подходящо за него.
Или, помисли си Хю, се страхуваш да не се появи истинският баща и да се наложи да му платиш, за да задържиш момчето. Нищо чудно, че Талис се хвърля де целува онзи старец, а не Джон, който не може да установи кое обича повече — парите или момчето.
Но Хю знаеше, че двамата с Джон ненавиждат едно: умни интригантки. Нямаше представа какво крои или цели лейди Алида, ала бе убеден, че върши нередни неща.
— Според мен някой е обяснил на Талис, че е нечестно дори да разговаря с момиче като Кали. Той смята, че ще го лишиш от живота тук само ако я заговори.
— Как може да му хрумне подобна глупост? Не ме интересува, ако момичето забременее от него. За мен има значение той да е… Да е…
— Щастлив? — попита Хю, колкото и добре да знаеше, че Джон мрази сантименталностите и никога не го е било грижа кой е щастлив и кой — не. Но животът в голямата му къща като че ли бе по-хубав, когато Талис беше щастлив.
— Щом иска, ще наредя момичето да седи близо до него и да го наблюдава по цял ден — заяви Джон.
Най-важното е синът му да е до него и да не се налага да дава пари.
— Според мен едно разгневено, нацупено момиче, което му натяква постоянно, не е разрешение.
— Тя не би посмяла! — скочи Джон. — Ще я накажа!
Което, разбира се, ще оправи всичко според теб, помисли си Хю саркастично.
— Някой много умно е внушил на момчето, че не бива дори да се доближава до момичето. Но според мен, сър, ти си много по-умен.
— Да, така е — тутакси потвърди Джон и погледна Хю очаквателно. Бяха твърде отдавна заедно, за да има желание да си играят на криеница.
— Кажи на Талис, че красотата на Кали предизвиква смут сред младите мъже и искаш да я защитиш като именно той я пази. Да я държи близо до себе си и да внимава никой друг да не я докосне.
Джон единствено успя да премигне насреща.
— Красота? Та това момиче е бледо като корема на риба. Не бих я различил от дъще… от половината момичета наоколо.
Хю си наложи да не се усмихне, тъй като току-що бе получил отговор на много от въпросите си. Точно както бе подозирал, Талис не бе син на Джон Хадли.
— Талис не вижда, че момичето не е красиво. За него тя е възхитителна.
— Ще прозвуча като глупак, ако му го кажа — дърпаше се Джон. — Ще ми се изсмее.
— Няма! — очите на Хю светнаха. — Ще ти дам най-добрия си кон, ако го стори.
Говореше за дорестия кон, с който се сдоби преди две години и на който Джон бе хвърлил око.
— Готов съм да се обзаложим.
— А ако аз изляза прав, какво ще получа? — попита Хю с игриви пламъчета в очите. Но щом видя, че Джон свъси вежди, добави: — Разбира се — привилегията да ти служа.
И си тръгна, като си помисли — ето защо Джон Хадли никога няма да има предаността или обичта на някого.