Глава тридесет и четвърта
— Не, благодаря — отказа Кали на Талис с цялото високомерие, което успя да събере. — Бих предпочела да отида с Алейн.
Тримата бяха на селския панаир. Обикновено спокойните улици сега тътнеха от търговци, акробати и виковете на пазачите на ястреби. И богати, и бедни щъкаха навред.
— Трябва да те пазя — настояваше Талис. Сравнен с изправения му гръб, всеки дъб би изглеждал като гега. — Лорд Джон ми нареди да те пазя.
— От кого? — сряза го Кали. — От нежелани кавалери като теб ли?
Алейн се наду, за да изглежда по-висок. Поне две години по-голям от Талис, той имаше определено повече опит с жените.
— Хайде, Каласандра — подкани я той и я хвана за ръката.
— Не я наричай така! — изкрещя Талис, като отмести ръката на Алейн от Кали. — И изобщо — никак не я наричай. Кали, трябва да дойдеш с мен.
Тя гледаше Талис свирепо.
— Не трябва да идвам с теб нито сега, нито никога. Хайде, Алейн. Да вървим.
Почувствал се победител — като си го обясняваше с изключително красивите си черти, — Алейн отново хвана Кали за ръката.
— Пусна я! — достатъчно високо каза Талис, за да привлече погледите на околните.
Кали застана между Талис и Алейн, но докато се инатеше на Талис, се дръпна от Алейн.
— Какъв си ми ти? Нито баща, нито брат. Всъщност никакъв не си ми. Никакъв. Нямаш право да ми нареждаш какво да правя. Върви си и ни остави.
И Кали запретна поли; вкопчи се в ръката на Алейн и двамата се отдалечиха.
Талис остана загледан след тях. Кипеше от гняв. Как смее тя, мислеше той. Как може да се отнася така с него? Особено след всичко, което стори, за да са заедно? Изпълнява неотклонно желанията на лейди Алида, търпи цяла тълпа безмозъчни, хихикащи момичета, които не само му пречат да тренира или да учи, но и постоянно настояват да прави какво ли не за тях. „Тази игла е много тежка“ — беше изчуруликала една от тях и така завъртя очи, че Талис непременно трябваше да остане очарован.
Със свито сърце Талис си спомняше за дните, когато бяха заедно с Кали, когато не се налагаше непрекъснато да е толкова възпитан. Ако му се мълчеше, можеше да мълчи с часове, ако му се говореше, можеше да говори безспир. И — което беше най-хубавото — не се налагаше да й прислужва: да й донася или отнася разни неща. Нищо от глупостите, които тези превзети натруфени жени постоянно изискваха от него.
Сега, мислеше си той, трябва да наруши заповедите на сър Джон Хадли и да я остави на мира. Щом мъжете така се превъзнасят по нея заради… заради нейната красота, защото според него тя е най-красивата на света, това не го засяга. Нека онзи кльощав бледолик младеж, за който се е вкопчила, да се грижи за нея.
Но въпреки тези разсъждения Талис тръгна след тях.
— О, Алейн, колко добре го измисли — рече Кали и като отметна глава назад, косата й се закачи в колана.
— Позволи ми — предложи Алейн, готов да зарови жадни ръце в буйните коси на Кали, за да й помогне да ги освободи.
Талис се появи изненадващо с извадена кама, готов да отреже ръката му, стига само да докосне косата на Кали.
Кали разбра какво ще последва.
— Само ме докосни, и ще съжаляваш — скастри го тя.
— Защо си я разпуснала така? Защо не я прибереш под бонето?
Тя му се усмихна:
— Яд ли те е, че и другите мъже могат да видят косите ми?
Той се стегна.
— Само се закача и пречи. Цяло чудо е, че птиците не си свиват гнезда в нея.
Талис реши, че е направил находчива забележка, но от зачервеното лице на Кали разбра, че тя никак не я намира за оригинална.
— Алейн харесва косата ми — изсъска тя. — Ако искаш да знаеш — всички мъже я харесват. Дори много я харесват.
— Не съм казал, че не харесвам косата ти — премига Талис насреща й. Чудеше се какво й става. Цял живот я бе дразнил. Защо сега бе по-различно от друг път?
— Махай се! — нареди тя. — Не разбираш ли, че не искам да си наблизо? Иди да тормозиш някоя друга!
Докато я наблюдаваше как се отдалечава, Талис усещаше как гневът му се надига. Направи всичко на света, за да са заедно, за да й покаже, че съществува чрез нея, а сега тя се е заплеснала по този слабак-полумъж Фробишър.
Решително тръгна след тях и когато двамата спряха пред камара с плодови сладкиши, той се облегна на сергията и се направи, че случайно е попаднал там.
— О, да, Алейн — каза Кали така високо, че можеха да я чуят на стотина метра, — с удоволствие бих изяла един ябълков сладкиш. Те са любимите ми. Благодаря ти извънредно много. Колко си мил и грижовен. Винаги знаеш как да се държиш с жените.