Алейн се изчерви от удоволствие — само какви похвали — и подаде медна монета, за да плати двата ябълкови сладкиша.
Едрата ръка на Талис го спря.
— Тя предпочита сладкиш с праскови. Намира, че ябълковите сладкиши са много скучни, освен ако не са посипани с много канела, а по миризмата личи, че тези не са. Ако наистина искаш да й доставиш удоволствие, купи сладкиш с праскови или кайсии. Но не и с къпини, защото семенцата влизат между зъбите й, а и тя е доста небрежна — без друго ще си окапе роклята. Тъй че — най-добре с праскови.
— Аз… ъ… — заекна Алейн.
Кали гледаше свирепо Талис, но той избягваше да срещне погледа й.
— Промених си решението. Всъщност не искам сладкиш. Хайде, Алейн, да отидем да видим акробатите.
— Има една мечка за стръв — предложи Алейн колебливо. — Може би искаш да видиш как кучетата ще я нападнат. Много е забавно.
— Никак няма да й хареса — обади се Талис, като нарочно гледаше Алейн в очите, за да покаже, че е поне с десет сантиметра по-висок от русолявия мъж.
— Много бих искала — заяви Кали през зъби. — През дългите месеци, откакто не съм се виждала с теб, се промених.
Произнесе „теб“ сякаш ставаше дума за билка от Отровната градина.
— А, това ли те притеснява? — попита Талис. — Не съм идвал да те видя? Напоследък бях изключително зает. Нали разбираш — всевъзможните задължения да помагам на жените, докато бродират, и какво ли не още ми отнемат всичкото време. Надявам се да ми простиш.
— Аз не ти принадлежа, както и ти на мен — стараеше се да прикрие гнева си тя. — Прави каквото искаш. Точно сега бих желала да ни оставиш. С мен е мъж, който разбира, че съм жена.
Тя взе ръката на Алейн и я положи около кръста си. Изгледа го по начин, който би трябвало да изразява любов. С известно усилие Талис успя да се намести между двамата.
— Баща ми разпореди да те защитавам и съм длъжен да му се подчиня. Какво ще кажете да разгледаме сергията с книги?
Алейн се изсмя.
— Трябва да отбележа, Хадли, младок такъв, че нищо не знаеш за жените. — Не бе така висок като Талис, но като по-голям имаше повече опит. — Жените предпочитат вълненията, нещо като борба на мечка с кучета, а не книги. Мозъкът на жените е нагоден за романтика и любов, но не и за написаното в книгите. Нали така, скъпа? — и повдигна ръката на Кали към устните си.
— О, извинете ме — възкликна Талис, като буквално се стовари върху Алейн и почти го събори, за да му попречи да целуне ръката на Кали. — Някой ме бутна.
— Тромаво копеле — промърмори Алейн под носа си и започна да се отърсва, защото се блъсна в човек с чувал брашно.
— Отново моля за извинение — рече Талис привил, но мило, — но не съм копеле. Баща ми е Джон Хадли. А кой е твоят баща?
Алейн изгледа Талис злобно — неговият баща не бе благородник от величината на Джон Хадли.
— Алейн, моля те — прекъсна ги Кали, — не му обръщай внимание. Опитва се да те ядоса. Хайде да се забавляваме и да се правим, че го няма. Ела да видим онези платове там.
Зад гърба им Талис простена.
— Как ще гледаш платове в ден като този? Ей там има въжеиграчи, а и толкова неща за ядене.
Кали се извърна така бързо, че косата й удари Алейн.
— За твое сведение, другите мъже не са егоисти като теб. Понякога извеждат жената и правят, което иска тя. Не всички са себични като теб. Точно сега Алейн с удоволствие ще разглежда коприните и кадифетата, нали Алейн?
— Ами… ъ… Аз…
— Ето, видя ли, господин син-на-Джон-Хадли, че иска да гледа платове. Ако реша цял ден да разглеждам коприни, Алейн с удоволствие ще остане при мен. Някой като теб дали може да разбере подобно великодушие?
Талис нямаше ни най-малка представа за какво приказва Кали. Започваше да си мисли, че зъл дух я е обладал. Онази Кали, която познаваше, би предпочела да гледа книги и въжеиграчи, а не купища платове. Какво става днес?
Кали схвана, че Талис не я разбира. Стисна юмруци и го загърби.
— Хайде, Алейн. Да отидем да погледаме мечката и кучетата.
— Но от това ще ти прилошее — обади се Талис зад гърба й с искрена загриженост в гласа. — Ти ненавиждаш да гледаш как се наранява животно.
Тя се извърна:
— Ненавиждам теб! Теб и твоята самоувереност, че ти принадлежа и знаеш всичко за мен. Нищо не знаеш. Абсолютно нищо. Харесва ми да гледам хапането на мечка. Това състезание изисква умение и дързост и Алейн знае, че вълненията ме привличат. Не съм скучна, безжизнена, превзета девойка за каквато ме мислиш. А сега искам да ни оставиш на мира. Всъщност на желая да те виждам повече през живота си.
Тези думи предизвикаха усмивката на Алейн. С всяка измината минута Кали ставаше все по-хубава. От гнева скулите й порозовяха, а очите й блестяха — превръщаше се почти в красавица.