Но каквото и да предприемех, знаех, че най-доброто за мен е да разкарам и Джами, и Стийв от мислите си.
Глава трета
Случки от някой минал живот те лишават от възможността да си щастлива в този.
С тези думи Нора ме посрещна на следващия ден. Офисът й бе обзаведен с хубави мебели — имитация на старинни стилове, и никъде не се забелязваше кристална топка.
Седнах срещу нея. Днес не изглеждаше много добре. Миналия път очите й бяха с размера на чинийки за кафе, а сега — хлътнали и с огромни черни кръгове. Раменете й — безжизнено отпуснати.
— Какво се е случило в миналите ми животи? — полюбопитствах аз.
— Не знам.
При този отговор ми идеше да я сграбча за раменете и здравата да я разтърся. Ала се опомних — та това са измислици. Следователно няма причина да се гневя. Но, от друга страна…
— Какво значи „Не знам“?
— Прераждаме се многократно. Не е лесно да се открият животите, в които са се объркали нещата.
— Аха — не се въздържах аз. — Значи снощи си прехвърлила набързо миналите ми животи, както се разглежда колода карти, и не си открила онзи или онези, които съдържат Великата Страст?
— Точно така — потвърди тя уморено. Очевидно теорията за минали животи не й бе толкова интересна, колкото на мен.
— Имаш ли нещо против да споделиш видяното с мен? Бас държа, че аз ще мога да различа Великата Страст, когато я зърна. — Едвам се въздържах да не скоча и да не извикам: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми сега!“
Тя ме стрелна през пръстите на ръката, с която в момента разтриваше очите си, и усетих, че знае колко дълбоко съм развълнувана. Ето, сега се наслаждава на моето очакване точно както актьорите обожават момента преди вдигането на завесата. Суета, помислих си аз, като използвах моите далеч не медиумни способности за наблюдение. Доста се гордее с таланта си и обича да предизвиква хората да изтръгват от нея каквото знае.
— За кой живот искаш да научиш?
При този въпрос насочих мислите си към нея и успях да я накарам да се усмихне.
— Писала си и преди това; във Франция.
— Коя е тя? Как се е казвала?
В главата ми се завъртяха планове да напиша биография (автобиография?). Но изпитах и ужас от необходимостта да науча френски.
Нора махна с ръка и сякаш пропъди всичко.
— Не знам. Но тя няма значение. Кармата ти е в мъж.
Карма? Понечих да запитам какво означава, но се въздържах. По-късно направих справка. Означава, че получаваш каквото заслужаваш. Според теорията, ако в един живот нараняваш хората, самият ти ще бъдещ наранен в следващия. Такъв закон съществува и във физиката: всяко действие има противодействие. А също и в Библията: ще пожънеш, каквото посееш. Според мен кармичният закон се проявява навсякъде под най-различни форми.
Нора продължаваше да разказва за миналите ми животи: един във Виена (много нещастен), няколко в Англия, един доста тежък в Италия.
Чух я да казва:
— Сега вече имаш приятелка…
Все още изпитвах огорчение от вчерашните й приказки, че никой не ме обича, затова изброих двадесетина имена на хора, които считах за свои приятели.
Нора ме изгледа презрително и ми даде да разбера, че нея не мога да баламосам.
— Имаш само две истински приятелки — отсече тя.
— Да — смутолевих и положих усилие да не се изчервя от обхваналото ме смущение. Дариа с възхитителните крака, които започват от сливиците и влудяват мъжете. И Мили — пълничка писателката на любовни романи. Не е нито особено хубава, нито особено секси, неомъжена, на тридесет и пет, а изглежда на петдесет, ала безкрайно добра.
— Да — признах аз. — Имам две приятелки: Дариа и Мили.
— Познавала си ги и преди това. Те са ти истински приятелки и ти желаят единствено щастието.
— Доколкото разбирам, това не се случва често?
Израз на дълбоко отвращение пробяга по лицето на Нора и аз разбрах, че понякога тя вижда в мислите на хората ужасни неща. Едвам издържам да надничам в собствената си глава, да не говорим за чужди. Какви ли мръсотии съдържа съзнанието на педофила например?
— Какви са ми били тези жени в миналото? — попитах аз.
— Младата ти е помогнала в нещо. Не знам точно в какво… А по-възрастната като че ли ти е била майка и въпреки това — не съвсем.
Хубава, сбита, ясна информация, само дето не ми казва нищо, помислих си аз. Опитах се да изкопча още нещо.
— Не съм ли била момичето на някой гангстер? Или истински фатална жена? А може би — страстна певица в някой бар? Искам да кажа — нещо много по-различно от това, което съм сега?