— Мога — пророни Талис тихо и същевременно си помисли, че Кали не е в състояние да изпита такова нещо. Защо не бе забелязал досега, че е капризна и невярна? Че не може да издържи проверката на любовта?
Хю продължи:
— Един ден тя дойде при мен с лъскавите си червени коси на полето за тренировки и много надуто ми съобщи, че майка й възнамерява да я омъжи за друг. Каза ми, че ако аз я желая, е добре да го съобщя. И добави нещо странно: „Ще се бия за теб, ако ти се биеш за мен.“ Исках да й призная, че най-много от всичко на света мечтая да се оженя за нея, но наоколо имаше толкова много момчета, а аз бях прекалено горд, за да изрека такива нежни думи в тяхно присъствие, затова отговорих, че не разбирам за какво говори. Ясно ли ти е — ако й бях казал пред всички, че я обичам, те щяха да ми се присмеят, а гордостта ми нямаше да може да го понесе.
— И какво направи? — полюбопитства Талис, макар да се престори, че го прави от любезност. Наистина, как може толкова възрастен мъж като Хю да обича?
— О, разбира се, запазих гордостта си. Какво друго очакваш? Нямах избор.
Талис си помисли, че това е много опростено възприемане на нещата.
— Можел си да й кажеш, че я обичаш. Все някога момчетата щяха да спрат да се смеят.
— Ха! Какво трябваше да направя? Да падна на колене в прахта, да целуна края на полата й и да й призная, че я обичам повече от самия живот? Онези момчета щяха да ми се смеят с години. Никога нямаше да спрат.
Талис помълча, но умът му работеше трескаво.
— А какво стана с червенокосата?
— Омъжи се за онзи, когото майка й избра, и сега имат две момчета и три момичета с червени коси, като нейните.
— А ти никога не се ожени? — попита Талис.
— Не. Никога не обикнах друга както нея. Просто не можех да се оженя. Истинската любов идва веднъж в живота.
— А онези момчета, за които си мислел, че ще ти се смеят?
— Нямам представа — весело рече Хю. — Само знам, че са запазили спомена, че Хю Келън е много горд човек. — Той тупна Талис по гърба. — Така че, момчето ми, казвам ти — гордостта е най-важното нещо на света. Нека им липсва гордост на онези плахи същества като Алейн Фробишър, но ние, истинските мъже, да съхраним нашата. Нека момчета като Фробишър вървят с Каласандра и да й носят пакетите. Нека й купуват безсмислени подаръци. Нека слушат доволните й възклицания. Те не са горди, не са мъжествени. А ти трябва да останеш такъв, какъвто си: свободен, неангажиран, самотен. И продължавай да се държиш така. Приличаш на млад благородник: прекалено недостижим и горд. Кой го е грижа за смеха на някакво глупаво момиче, за докосванията му, за погледа му пълен с любов? Ти си над тези неща, нали? Ти си прекалено голям и горд, за да се правиш на глупак пред всичките тези хора и да покажеш на момичето, че то е по-важно за теб от цялата гордост на света. Ти, разбира се, си…
Талис прихна — най-после схвана какво му говори Хю, каква е поуката от неговата история.
— Мислиш, че се държа като глупак, нали?
— Според мен гордостта оставя леглото празно. Тази девойка те обича, но напоследък прекарваш прекалено много време с други жени и тя мисли, че не я обичаш.
На Хю му допадаше идеята да внуши на Талис, че е мъдър, но всъщност му повтаряше думите на Уил.
Талис огледа тълпата. Кали бе толкова далеч, че едва я видя. Уил му бе казал същото като Хю сега, но тогава Талис се изсмя. Кали вечно си мислеше, че той, Талис, не я обича. По-рано, когато му загатваше подобна глупост, той обикновено й отвръщаше с физически действия, а не с думи. Най-малкото съмнение, че не тя е причина за неговото съществуване, бе така абсурдно, че само да му намекнеше подобно нещо — и той я вдигаше на ръце, хвърляше я в потока или каруца, пълна с плодове, понякога дори на ниските клони на дърво. За пръв път я хвърли сред кравите — бяха на пет години — и Мег веднага реши да го напердаши. Но Кали застана между него и пръчката и заяви: „Талис ме обича“, и не позволи на Мег да докосне момчето.
— Върви, момче — подкани го Хю нежно. — Не ме питай защо, но жените обожават мъже, които заради тях се правят на глупаци. В двубой може да събориш двеста души от коня и пак да не получиш и един поглед от жената, която искаш да впечатлиш. А понякога се подхлъзнеш на огризка от ябълка и се строполиш по стълбите, и тя вече се влюбила в теб.
Талис отново се разсмя — даде си сметка колко верни са думите на Хю.
— И, момче, каквото и да правиш, кажи й, че имаш нужда от нея. Най-обичат да чуват това.
В погледа на Талис се четеше „Защо?“, но Хю само сви рамене.
— Хайде, върви. Дръж се като селския идиот. Гордостта е самотен приятел.