— Но лорд Джон… — започна Талис. — Другите момичета ще… — той млъкна, осъзнавайки, че е на път да постъпи като Хю някога. — Да, разбирам.
Накани се да тръгне, но рязко се спря и попита:
— Наистина ли имаше червенокосо момиче?
— Да — увери го Хю с искрен глас. — И аз не се борих за него.
Глава тридесет и пета
Лесно ще спечели пак Кали, мислеше си Талис. Разбира се, че не се интересува от онзи бледокос самохвалко, след когото припка сега. Добре де, може и да не й е обръщал особено внимание напоследък, но си има уважителни причини. А и тя не прекарва времето си с него — и то без да има причина.
Нещо в него му подсказваше, че ако може, тя щеше да е при него, но бе натоварена със задачата по цял ден да се грижи за онази противна градина. Талис я посети и втори път, в компанията на четири жени, ала Кали не реагира по очаквания начин. Не показа нрава си — не се бори за него. Държа се направо презрително и към него, и към свитата му от богато облечени жени.
— Те ли ти помагат да се обличаш? Къпят ли те? — попита го тя.
— Стига да пожелая — не й остана длъжен той, стараейки се да я разгневи.
Но тя не се ядоса. Напротив — ядоса се той.
— Какво ти става? — попита я раздразнено.
Тя го погледна с повдигнати вежди, сякаш знаеше точно какво иска да чуе от нея.
— Жената е готова да умре за мъж, който я иска, но не желае да си има работа със страхливец.
Не разбра какво иска да каже, но тонът й го влуди. Тръгна си. Избягваше я, сигурен, че тя скоро ще го потърси и ще се извини, загдето го е нарекла страхливец. Ала Кали не дойде да моли за прошка и Талис откри, че с всеки изминат ден силите му намаляват. Само преди седмици бе най-силният човек в имението Хадли, а сега се взираше във всяка сянка, да не би Кали да се крие там. Чудеше се какво прави горе на хълма по цял ден с оня… оня човек, който се влачи при нея. Знаеше, че нощем плаче. Щом е толкова нещастна, защо не идва? Защо не постъпи като онази Кали, когато той флиртува с циганката? Тогава обърна сергията със стоката върху главата му.
Сега Талис искаше нещата да са каквито бяха. Копнееше за силата, вдъхвана му от Кали. Беше абсурдно, разбира се, защото не е възможно силата му да зависи нейното присъствие, но, от друга страна, сякаш е тъкмо така.
Какво може да стори, за да я спечели пак, чудеше се той. Нещо бързо и лесно, което няма да го затрудни особено.
Докато си проправяше път през тълпата, видя мъж с дресирани маймуни, готов да започне номера си на сцената. Веднъж той и Кали се измъкнаха от Уил, за да гледат точно такъв изпълнител, появил се в селото. Когато Уил бе с гръб към тях, Кали открадна най-хубавите плодове от сергията, напълни цяла кофа и ги отнесоха на маймунките. Докато ги хранеше, се смееше от удоволствие и с любопитство оглеждаше малките им розови ръчички, които се бутаха в пръстите й. Наговори им разни глупави неща — в смисъл, че се нуждаят от любов и й се ще да ги отведе вкъщи. А Талис и обърна внимание, че те няма да са й от голяма полза, дори ще бъдат направо безполезни, освен ако не ги обучи да доят кравите например — задължение, което Талис ненавиждаше.
Сега, втренчен в мъжа с маймуните, Талис импулсивно обяви:
— Искам да купя една от малките ти животинки.
Мъжът се засмя и обясни, че никоя не се продава — няма достатъчно злато на света, което да го накара да се раздели с която и да е от любимите му маймунки. Тридесет минути по-късно у Талис не бе останала нито една монета, получена от лорд Джон Хадли, откакто бе пристигнал в имението; лиши се и от красиво избродираните ръкавици, подарък от лейди Алида. Но под ризата му шаваше малка маймунка почти бебе. (Мъжът се бе опитал да му пробута беззъбо старо животинче, ала Талис не бе прекарал живота си във фермата напразно.)
Събрал достатъчно сигурност, Талис тръгна натам, където знаеше, че Кали се разхожда с оня мършав Фробишър. Бе убеден, че е достатъчно да й поднесе маймунката и тя ще се озове в прегръдките му. И отново всичко ще бъде наред. Ще се махнат от панаира, ще отидат на хълма и просто ще поседят. Тя може да му разказва истории и да му бели праскови. Как му се иска да я смае с последните си лудории по време на тренировките. Чудесно ще бъде тя да му повтаря, че е смел, силен и великолепен, както правеше някога.
— Кали — подхвана той, застанал пред нея с усмивка на очакване. Ей сега, щом види какво й носи, ще се разтопи от благодарност.
— Какво искаш? — попита тя студено.
— Имам нещо за теб.
Извади маймунката от пазвата си и я задържа в ръка, докато тя премигаше на светлината.
— Ооо… — възторгна се Кали и посегна към животинчето. Лицето й започна да излъчва мекота — точно както се бе надявал.