— Талис! Къде си?
— Търсихме те навсякъде.
— Трябва да ни придружиш.
— Искаме да видим всичко и само ти можеш да ни го покажеш.
При глъчката на жените зад гърба му Талис инстинктивно прибра животинчето под ризата си.
— И аз ви търсих — бързо отговори той, вече с лице към тях, като се опитваше да се усмихне на петте възхитително облечени дами, всичките вперили в него обещаващи погледи. Защо се появиха точно сега, помисли си той. Само още три минути, и Кали щеше да е негова.
— Ще ви взема след… — обърна се към Кали, но откри, че нея вече я няма. Бе хванала Фробишър под ръка и се отдалечаваше.
За миг главата на Талис се завъртя — не разбираше какво става. Какво иска Кали от него? Какво й е?
Едва сега започна да вниква в някои думи, чути през последните дни: страхливец и боря се. Според Уил Кали мисли, че той не я обича, и Талис се бе изсмял.
— Казвал ли си й някога, че я обичаш? — бе го попитал Уил. — Жените винаги искат да го чуват.
— Разбира се — бе отвърнал Талис, но не бе посмял да погледне Уил в очите. Е, какво толкова, ако не е изрекъл думите на глас. Кали знае какво изпитва към нея. Нали всеки ден й разправя какво чувства? Позволява й да…
Какво още бе подхвърлил Уил? „Жените искат нещо повече от това да те хранят с лъжичка и да ти повтарят колко си привлекателен. Във всичките приказки на Кали мъжът убива дракон, за да спечели дамата на сърцето си. Мъжът полага усилия, за да спечели жената, която обича.“
В този миг Талис погледна към рояка жени, устремени към него: блестящите им сребристи дрехи бяха люспите на възхитителен дракон; бижутата им — очите на дракона; възбудените им лица — огънят, блъвнал от ноздрите му. А Алейн Фробишър — пазачът на дракона.
— Кали! — провикна се Талис и се затича след нея. Жените повдигнаха поли и го последваха. Те наистина го бяха търсили цял ден и сега, когато го откриха, нямаха намерение да го изпуснат.
— Кали! Кали! — крещеше Талис, докато тя най-после спря. На лицето й имаше израз на отвращение.
Талис спря точно пред нея. Ясно си даваше сметка, че петте жени са зад гърба му, виждаше нахалния Фробишър пред себе си, а с периферното си зрение улови, че Филип и Джеймс се приближават. Не, не желаеше да изглежда като глупак пред всичките тези хора. Не можеше да допусне да му се присмиват. Искаше да е рицар, когото всички уважават, от когото се възхищават, някой…
— Какво си се лепнал за мен? — гласът на Кали бе отровен. — Виж колко хора те чакат.
— Кали, аз… — той преглътна. Пое си дълбоко дъх. — Обичам те.
Господ да му е на помощ, но се чувстваше така неловко, че произнесе последните думи извънредно високо и най-малко петдесет души се обърнаха към тях. А жените, Фробишър, Филип и Джеймс бяха, разбира се, приковани на място.
— Талис! — очите на Кали бяха широко отворени. — Хората ни гледат.
Опитваше се да му внуши, че това е нещо много лично и не е предназначено за други уши. Винаги се бяха старали околните да не разберат за чувствата им — е, поне си мислеха, че успяват.
За своя изненада Талис усети пот по челото си. Обикновено обичаше тълпата да го гледа, харесваше му да е на показ и обожаваше публиката. Но да излива най-съкровените си чувства пред всички, не го изпълваше с възторг.
— Обичам те — повтори той и откри, че сега е по-лесно.
Кали се изчерви.
— Радвам се — прошепна тя. — Ще поговорим по-късно. А сега по-добре върви. Хората те чакат. — Тя кимна към жените зад гърба му и понечи да тръгне с Алейн.
— Не! — Талис задържа Кали. — Не искам да отиваш с него. Искам да дойдеш с мен.
Една от жените се приближи и сложи ръка върху Талис. Беше лейди Франсес — братовчедка на семейство Хадли, доста красива. Лейди Алида тайничко й бе обещала този възхитителен мъж за съпруг и тя не възнамеряваше да му позволи да говори по този начин.
— Трябва да дойдеш с мен, Талис — отсече тя решително.
— Да, послушай я — обади се и Кали и пак понечи да тръгне.
Само за миг Талис се поколеба, но Кали улови настроението му. Талис обаче осъзна какво би означавало да загуби Кали. Какво го интересуваше, че всички тук ще чуят какво е на сърцето му? Ще чуят, че я обича. Та какво ще бъде той или светът без Кали?
— Кали — започна Талис, — моя любов. Единствена моя любов. Любовта на живота ми. Обичам те. Не се ли интересуваш поне малко от мен?
Кали бе сигурна, че дори ходилата й се изчервяват. Бе копняла Талис да й признае, че я обича, да покаже на онези злобарки какво изпитва към нея, но не искаше да я засрамва пред цялото село.
— Моля те, Талис — обърна се тя отново към него. Но него го нямаше. Трябваха й няколко секунди, за да си даде сметка, че той е паднал на колене, а ръцете му са скръстени върху сърцето. Видя го да протяга умолително ръце. Кали бе така поразена, че остана безмълвна.